Отдавна спят Атини в сън дълбок,
от празненствата на Деметрис морни;
и мяркат се по месечина само
самотни люде, низ свещений път
от Елевзис завръщайки се късно.
В безмълвието нощно мирно тънат
чертозите и мряморните сгради
во сянката на тъмните оливи;
а горе там тайнствено над хълма,
кръз булото на нощната мъгла,
изстъпва храмът дивен на Палада —
като че блян от морний сладък сън
на многолюдний град, заспал под него.
Отдавна спят Атини в сън дълбок.
Едни не спят в чертозите на Фрина
поклонниците нейни. Буйна глъч
ехти оттам: те пиршествуват в чест
на гордата хетера — в чест и слава
на хубостта, която в Елевзис
днес погледа им с облика си дивен
очарова и възхити… Събрани
на буен пир, окичени с цветя,
излегнати на губери коринтски,
лежат хетери в нега упоени,
во накити от маргарит и пурпур,
с полуприкрита благовонна гръд —
и грей сред тях, като посред звезди
Вечерницата, златокоса Фрина.
Възмогнати над бронзови амфори,
езици пламък, сякаш е обзет
от някакво вълшебство, свят и сенки
над гостите пируващи премятат.
Комментарии к книге «Фрина», Пенчо Славейков
Всего 0 комментариев