Една е у майка, на братя седмина,
Петкана девойка напета,
и дойдоха нея да искат Загорци
през девет села от десето.
Босилко Радойкин, най-личен Загорец,
допратил е китени свати;
Петкани невян и огърлица бисер,
а майци й похти с позлати.
Шестима я братя не вричат, далеко —
и майка сама не пристава…
Най-малък брат Лазар, един само склонен,
потихом ги тъй увещава:
„Не връщайте, майко: такъва късмет се
не всякога пада на сгода;
Босилко е личен и ударен момък,
из първи от първа е рода.
Дали му се лесно доброто намира,
доброто и харното име?
За връщане лесно — но вижте отпосле
сами да не се пишманиме.
Далеко бил уж — това да е грижа!
Та ние сме братя седмина;
наред по веднъж да й идем на гости —
и седем са пъти в година!“
Полъга се стара Петканина майка,
несговорни братя склониха.
Неделя бе днеска, през горна неделя
Петкана девойка жениха…
Комментарии к книге «Чумави», Пенчо Славейков
Всего 0 комментариев