Джордж Байрон
Фрагмент1
Когато на дедите ми гласът
духа ми с радост призове на път
и той над буен вятър полети
или в мъгли под стръмни висоти,
дано не види никъде гранит
За знак, че моят прах е там зарит.
И нека епитафия за мен
да бъде мойто име него ден.
Не ме ли то прослави по света,
то друга слава никаква не ща.
Умра ли, зарад него между вас
ще съм забравен или помнен аз.
1803
Информация за текста
© Любен Любенов, превод от английски
© Георги Ленков, превод от английски
George Byron
1803
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Комментарии к книге «Фрагмент», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев