Пролог
Рог изви над върховете снежни
ясен месец, подранил в небето.
Глъхнали са в сън поля безбрежни
само будно още бди селото —
дим се вий на стълпи из комини.
Песни, шум по улици се счуват;
гости ходят, гости се посрещат.
Домакини свят обичай чуват —
Бъдни вечер бъден празник срещат,
с буйно пламнал бъдник на камини.
Низ-по село скупом ходят
китни млади коледари —
сиромаси и боляри
с благовестье да споходят,
и наспроти празник честни
да им пеят драги песни.
Начело им станеника,
той ги стани, той ги води:
не току-така на сгоди,
а където е прилика —
и където подобава
с песни да се слави слава!
Хор
„В дясна ръка с китка вита
гости идат на честито:
тежки порти отворете,
благовестци пиремете!“
Ей приветно портите разтваря
за посрещи домакиня веща.
Комментарии к книге «Коледари», Пенчо Славейков
Всего 0 комментариев