«В подземията на Ел Пасо»

1.

Многобройните свещи потрепваха от слабото въздушно течение в подземието и отраженията им припламваха в очите на мъжете. Всички се бяха вторачили в жертвата, в пленника, който беше осъден на смърт.

Не беше смъртна присъда, произнесена от законен съд. Касаеше се за съвсем личен въпрос.

Беше разчистване на сметки между престъпници.

Пленникът лежеше свит в неестествена поза върху студения, жълтеникав глинен под с извити назад ръце и завързани здраво за глезените китки.

Гърбът му беше превит така, че главата му се намираше само на няколко сантиметра от дръвника.

Той приличаше на дръвниците, върху които хората тук, по границата, колят кокошките си, но беше доста по-голям от тях.

Пленникът все още не вярваше, че мъжете около него наистина ще го убият.

„Искат да ме изнудят — мислеше си той. — Аз обаче няма да им кажа това, което искат да разберат от мен, и докато не го узнаят, няма и да ме убият. Не могат да ме уплашат. При мене тези номера не минават.“

Един от мъжете се приближи до него. Беше висок, кокалест мъжага. Казваше се Джексън. Наричаха го Ягуара Джексън. Никой тук, в Ел Пасо, не знаеше истинското му име.

Ягуара Джексън сграбчи пленника за гъстата му, руса коса.

— Е, ето че отново се срещнахме, Франк!

Франк Шаткин се ухили в отговор на кокалестия Джексън.

— Ти винаги си си падал по плитките шегички, Джексън.

— Съжалявам, Франк. Този път е сериозно.

Франк Шаткин изкриви лице, сякаш все още приемаше всичко това за някаква зловеща шега.

— Ти си все същият както преди, Ягуаре. Ти…

— Не си прави труда — прекъсна го Джексън. — В случая ние нямаме друг избор. Ние…