Сред тайните на тъмни векове,
с търпение велико прикован,
забил в лазура поглед замечтан,
стои Везувий и в гърди кове
заканата на гневен великан.
И призори по каменната гръд,
по голите замислени скали,
надвисват сини есенни мъгли,
като души, залутани без път,
и с тях скръбта си бурна той дели.
А в черни нощи блесне ли Помпей
с безумни и разгулни празненства,
Везувий дигне троснато глава,
в гърди му гневен трепет се разлей,
но стихне той след миг и занемей!
Отронят само каменни гърди
въздишка глуха в тягостната нощ
и ехото на страшната й мощ
в празнуващите зали се вести
смеха и оргиите да смути.
А сред оргии безумни
тъне празничният град
и всенощно в зали шумни
блика вино и разврат.
Мраморните колонади
знаят всеки тъмен грях
и безстидните наслади
сякаш сплитат се по тях.
Вечер в пясъчни арени
гладиаторският меч
върху братята рождени
Комментарии к книге «Бунта на Везувий», Христо Смирненски
Всего 0 комментариев