Де ли е козата?
Над смълчаните чукари
слънцето изгрява,
шушнат слънчеви върхари
в старата дъбрава.
Небесата греят чисти,
бистри и високи,
стапят се мъгли сребристи
в долини дълбоки.
Извисена над полето,
трепка чучулига,
а над нея чак в небето
млад орел се вдига.
Пътища се вият леко
в утрото чудесно.
В път потеглил надалеко,
бодро крачи Лесньо.
Ей го кривна зад баира,
песничка подкара,
а зад него ту поспира,
ту подтичва Шаро.
Ей го влезе в буйна нива,
скочи през потока —
песента му се разлива
волна и широка:
„Де и сред какви усои
скита се козата моя?
Ах, козичката, добрата,
хубавелката рогата,
дето дава от сърце
топло бяло млечице.
Ах, козичката, добрата,
тя е някъде в полята.
Ще походя тук и там
и ще я намеря, знам!“
Комментарии к книге «Как Лесньо от зор стана тореадор», Добри Жотев
Всего 0 комментариев