«Пещерите на съкровищата»

Емилио Салгари

Пещерите на съкровищата

Глава I

КАК СРЕЩНАХ ГОСПОДАТА ФАЛКОНЕ И ГУД

Може би ще ви се види чудно, че сядам да описвам приключенията си сега, когато съм вече на петдесет и три години. Няма да ви излъжа, ако ви кажа, че отначало това ми се видя малко чудно и на мене. При това през живота си не съм се докосвал до перото, тъй като почти постоянното ми занимание до днес е било да стрелям по дивите зверове, от които повалих вече толкова много.

Вие веднага ще се запитате що за история ще бъде това. Имайте малко търпение и любопитството ви ще бъде задоволено.

Най-напред трябва да ви кажа, че започнах да работя още съвсем малък. На оная възраст, когато повечето от момчетата още ходят на училище, аз вече се намирах на нос Добра Надежда, където изкарвах хляба си с голям труд. Отначало работех като златотърсач в златните полета на Трансвал, а после като ловец на диви животни, водач на кервани и полски работник. И най-после трябваше да участвувам в едно необикновен но приключение, за да стана така богат, както съм сега.

Днес и аз не зная какво е моето богатство. Ще ви кажа само: то е толкова голямо, че мога спокойно да живея, без да се грижа за нищо. Грижите и изпитанията вече се свършиха. Сега съм доволен, че мога да си почина след толкова много опасни приключения.

Ще се опитам да ви разкажа чудната и невероятна, но съвсем истинска история на моето богатство.

Пиша я, за да се разсея. Страдам от рана в крака, нанесена ми от един лъв. Понякога болките ме принуждават да прекарам дълги мъчителни часове в пълна неподвижност. Това е същинска глупост — да убиеш шестдесет и пет лъва и да се оставиш да те ухапе последният. Но няма що да се прави.