«Жълтият прах на времето»

— Всичко е наред — отговори Жак на въпроса на Джон Дикинджър. — Е, доколкото въобще може да бъде наред. Но аз съм объркан.

Дикинджър избухна в смях.

— Живеем във време на всеобщо объркване.

— Странно нещо е времето.

— Животът също.

— И хората…

— Слоновете, боговете, лебедите и мъдреците!

— Да, повтарям ти — безкрайно съм объркан.

— Или поне ще бъдеш.

Дикинджър плесна със свободната си ръка (с другата навярно държеше слушалката) по маса, стена или друга някаква гладка повърхност недалеч от телефона. Разнесе се странен звук — едновременно далечен и мощен, сигнал или зов, или господ знае какво.

Какъв е звукът от пляскане с една-единствена ръка? — пита дзен коанът¹. Може би звук от плесница. Или звукът на преминаващото време… Сладникава мелодия поскърцваше край Дикинджър: слушайте Аллах, Шива, Кришна. Слушайте Брахма, слушайте Буда… Но гласът на англичанина бе силен и ясен и винаги заглушаваше околните шумове и звука на отминаващото време. Глас на проповедник или пророк.

— Надявам се, че следващата седмица ще успеем да се видим — продължи той. Песента на Кафи се изгуби в далечината. Слушайте боговете… — Сега сме вторник… вторник, двайсет и трети. Да, следващата седмица или в началото на другата. Между втори и пети юли, става ли? Мисля, че ти дължа някакво обяснение.

— Тъкмо смятах да те попитам…