Четирибуквено, двусложно,
резливо, тънко като шиш,
мълвяно, кряскано тревожно
ти вред в ушите ми звучиш.
Как гордо въздуха разтресе
ти, щом напуснахме Бургас,
и „Нилос“ плавно ни понесе
към въжделената Елас!
Когато бунта на червата
смути тревожно моя дух,
пак теб — спасително в бедата,
над морските вълни аз чух.
На Дарданелите заспали
смутихме с теб покоя лек,
и пак от теб скалите бяли
стозвучен пратиха ни ек.
Край Лесбос, с чаша във ръката,
сред рой ухилени глави,
аз видех Дафнис в далнината
на Хлоя „Зито“ да мълви.
В Пирея слисахме тълпите,
но не със своя бесен вик —
а с туй, че викахме те, Зито,
на чисто елински език.
… И ако ти със нас не беше
в Атина, Зито, Господ знай,
какъв ли неочакван щеше
приемът ни да вземе край.
Защото кой ли с жарки чувства
без теб би нейде реч държал
за древногръцките изкуства
и всебалкански идеал?
И кой без тебе, Зито свято,
би видел славния Партенон,
би смукал в „Сплендид“ рацинато
и спал безплатно в „Аполон“?
Нима без теб не бих се вглеждал
в две черни хубави очи,
в ума си стихове нареждал,
пиян от винните лучи?
Та кой би спомнил за Сократа,
та кой би губил своя глас,
ако в скръбта на веселбата
не беше ти навред при нас?
Ех, Зито, Зито, дума сладка,
ех, Зито, пълно с благодат,
отде-наде ти в толкоз кратко
вековний враг превърна в брат?
Коя бе таз вълшебна сила,
що вля в теб светлий елексир,
та триста Ганьовци опила,
им даде толкоз келепир?
Че ето на, и тук, в София,
пак ти душите осени,
да спомнят чудната магия
на чудните атински дни!
И може би таз нощ честито
мнозина морни, като спят,
в съня си тих дочуват „Зито!“
и чаши шумно да звънтят.
А утре не един ще дири
пак някой „Сплендид“ — земен рай,
че Ганьо харно туй намира —
на чужда сметка да гуляй.
Уви, напразно! Ще догаря
той, за „гуляйчец“ настървен,
и безутешно ще повтаря:
„Не е Великден всеки ден!“
Четирибуквено, двусложно —
символ на десет златни дни,
ту миловидно, ту тревожно
о, Зито, Зито, престани!
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Силвия Гогова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6211]
Последна редакция: 2008-04-09 20:00:00
Комментарии к книге «Зито», Димчо Дебелянов
Всего 0 комментариев