«Интервю с регулировчик»

— Почакайте малко.

— Да, моля.

— Вие минахте на червена светлина.

— Извинете, аз съм далтонист. За мен цветовете нямат разлика.

— Но все пак виждате светлина, нали?

— Разбира се.

— В такъв случай сигурно сте забелязали, че е запалена горната светлина, значи червената.

— Това е съвсем логично. Но…

— Какво?

— Там е работата, че аз, как да ви обясня, често бъркам горната светлина с долната.

— Вие нещо увъртате.

Регулировчикът написа квитанция за глобата.

— Вие някога поглеждали ли сте матовото стъкло на фотоапарата?

— А вие как мислите?

— Изображението там е обърнато.

— Това го знае всеки ученик.

— Човешкото око е леща.

Регулировчикът наостри уши.

— Е, и какво?

— В окото изображението също е обърнато.

— Да, но…

— Ама нали окото е леща?

— Така е…

Регулировчикът повъртя неуверено молива…

— Тогава не е ясно…

— Точно там е работата… При повечето хора, тоест почти при всички обърнатото изображение се преобръща в мозъка още веднъж.

— Да се чудиш просто. Наистина изображението трябва да бъде обърнато…

— Ами че при мене е тъкмо такова. Обърнато.

Регулировчикът занемя с отворена уста.

— Значи вие виждате всичко…

— Да. Бъдете така добър, да не настъпите с обувката си лицето ми.