В една лятна утрин един шивач седял до прозореца, и понеже бил в чудесно настроение, шиел без да вдигне глава. В това време по улицата минала селянка и викнала:
— Хубав мармалад продавам! Хубав мармалад продавам!
Шивачът я чул. Той се показал на прозореца и казал:
— Качи се тук, жено, тук ще продадеш стоката си!
Качила се жената с тежкия си кош, влязла при шивача и му отворила всички гърнета. Почнал той да ги оглежда, вдигнал ги нависоко, помирисвал ги и накрая рекъл:
— Мармаладът ти изглежда добър. Я ми претегли стотина грама. Е, може и по-малко да е.
Селянката, която се надявала да продаде много повече, му дала колкото иска, но си отишла сърдита, мърморейки под нос.
— Хубаво ще си хапна от този мармалад — казал си шивачът, — ще стана по-силен.
Извадил хляба от шкафа, отрязал си една голяма филия и я намазал с мармалада.
— Ще ми се услади — казал си той, — но най-напред ще довърша елека и тогава ще ям.
Оставил хляба с мармалада до себе си, продължил да шие и от радост правел все по-широки бодове. През това време миризмата на сладкия мармалад примамила мухите и те накацали върху хляба.
— Я, кой ви е поканил? — викнал шивачът и прогонил неканените гости.
Ала мухите си седели върху хляба и смучели от сладкия мармалад. Накрая шивачът се ядосал, грабнал едно парче плат и им нанесъл безжалостен удар.
— Чакайте, ще ви дам да разберете — викнал той.
После се отдръпнал малко назад и видял, че е убил седем мухи наведнъж.
— Голям юнак съм! — рекъл той и се възхитил от храбростта си. — Целият град трябва да узнае това.
Младият шивач си скроил набързо един колан, ушил го и извезал върху него с големи букви „Седем с един удар“.
— Само градът ли? — рекъл той пак. — Не, целият свят трябва да узнае това?
Комментарии к книге «Храбрият шивач», Якоб и Вильгельм Гримм
Всего 0 комментариев