«Легенда за разблудната царкиня»

Mon ame est une Infante…

Albert Samain

I

… И там, на тоя бряг пустинен,

от вечните води и милван, и терзан,

на вярна стража спрян, един чертог старинен,

един чертог зловещ виши безгласен стан.

В градините, мечта несмела замечтани,

трепти на страх и скръб отровната роса

и в мъртвата вода на мъртвите фонтани

оглеждат своя сън безсънни дървеса.

Стени и сводове спокойна тлен прояжда,

мъх, ситни нокти впил, колоните гнети,

и никой ведър час там радост не обажда,

че никой сребрен рог там празник не вести.

Понявга само в сън безсилен лъх повява,

и в трепета болнав на мигом сепнат стон

проеква тъмна жал по девствената слава

на някой овдовял и обезславен трон…

(обратно)

II

Кой изхлипа в пустошта

на замлъкналите зали?

Тишината ли пожали

свойта пръвна яснота?

Кой на кулата възлезна

и с копнеж ръце простре

към притихналата бездна

на неверното море?

Кой в градината стаи

дъх под черните заслони?