«Едноочка, Двуочка и Триочка»

Живяла някога една жена, която имала три дъщери. Голямата се казвала Едноочка, защото имала едно око по средата на челото; средната — Двуочка, защото имала две очи като всички други хора; малката — Триочка, защото имала три очи и третото й око се намирало също по средата на челото.

И тъй като Двуочка не се отличавала от всички други хора, сестрите и майка й не можели да я понасят. Все й натяквали:

— Ти с твоите две очи не стоиш по-горе от простия народ, ти не си от нашия род.

Блъскали я, подхвърляли й стари дрехи, давали й за ядене само остатъци, на всяка крачка й причинявали мъка.

Веднъж Двуочка трябвало да отиде на полето да пасе козата, но била много гладна, тъй като сестрите й дали съвсем малко храна. Седнала тя на един синор, заплакала и плакала така, че от очите й потекли две ручейчета.

Ала в мъката си случайно вдигнала очи и видяла пред себе си една жена, която я попитала:

— Защо плачеш, Двуочке?

Двуочка отвърнала:

— Как да не плача? Имам две очи като всички други хора, затова сестрите и майка ми не могат да ме търпят, блъскат ме от един ъгъл в друг, подхвърлят ми стари дрехи и за ядене ми дават само остатъци. Тази сутрин ми дадоха толкова малко, че още съм ужасно гладна.

А жената била орисница и й рекла:

— Двуочке, изтрий сълзите от лицето си и ще ти кажа нещо, след което вече никога няма да гладуваш. Само кажи на козата:

и в същия миг ще видиш пред себе си чудесно наредена масичка с най-отбрани ястия; ще можеш да ядеш, колкото искаш. А след като се наядеш и вече нямаш нужда от масичката, ще кажеш: