«Едноочка, Двуочка и Триочка»

Живяла някога една жена, която имала три дъщери. Голямата се казвала Едноочка, защото имала едно око по средата на челото; средната — Двуочка, защото имала две очи като всички други хора; малката — Триочка, защото имала три очи и третото й око се намирало също по средата на челото.

И тъй като Двуочка не се отличавала от всички други хора, сестрите и майка й не можели да я понасят. Все й натяквали:

— Ти с твоите две очи не стоиш по-горе от простия народ, ти не си от нашия род.

Блъскали я, подхвърляли й стари дрехи, давали й за ядене само остатъци, на всяка крачка й причинявали мъка.

Веднъж Двуочка трябвало да отиде на полето да пасе козата, но била много гладна, тъй като сестрите й дали съвсем малко храна. Седнала тя на един синор, заплакала и плакала така, че от очите й потекли две ручейчета.

Ала в мъката си случайно вдигнала очи и видяла пред себе си една жена, която я попитала:

— Защо плачеш, Двуочке?

Двуочка отвърнала:

— Как да не плача? Имам две очи като всички други хора, затова сестрите и майка ми не могат да ме търпят, блъскат ме от един ъгъл в друг, подхвърлят ми стари дрехи и за ядене ми дават само остатъци. Тази сутрин ми дадоха толкова малко, че още съм ужасно гладна.

А жената била орисница и й рекла:

— Двуочке, изтрий сълзите от лицето си и ще ти кажа нещо, след което вече никога няма да гладуваш. Само кажи на козата:

и в същия миг ще видиш пред себе си чудесно наредена масичка с най-отбрани ястия; ще можеш да ядеш, колкото искаш. А след като се наядеш и вече нямаш нужда от масичката, ще кажеш:

и в същия миг тя ще изчезне от очите ти.

Казала това орисницата и си отишла. А Двуочка си помислила: „Ще видя веднага дали е вярно онова, което ми каза тя, защото съм много гладна“. И рекла:

Още не изрекла докрая, и видяла пред себе си масичка, покрита с бяла покривка, а на нея имало чиния, нож, вилица и сребърна лъжица и били сложени най-отбрани, още топли ястия, от които се вдигала пара, като че токущо били донесени от кухнята.

Сипала си Двуочка и си хапнала добре, а като се наситила, казала, както я научила орисницата:

Масичката изчезнала веднага с всичко, каквото било на нея. „Чудесно домакинство!“ — помислила си Двуочка, която сега била много доволна и весела.

Когато се стъмнило, тя се прибрала с козата у дома и намерила една глинена паничка с ядене, оставена й от сестрите, но не я докоснала. На другия ден излязла пак с козата на полето и оставила оскъдните хапки, които й оставили за закуска.

Първия и втория път сестрите не обърнали на това никакво внимание, но тъй като се случвало всеки ден, замислили се и рекли:

— Става нещо с Двуочка. Преди изяждаше всичко, каквото й давахме, а сега не го и докосва. Сигурно е намерила някаква друга леснина.

И за да узнаят истината, решили Едноочка да отиде заедно с Двуочка, когато тя изведе козата на паша, и да наблюдава какво върши сестра им и дали някой й носи нещо за ядене и за пиене.

И щом Двуочка се наканила да върви на полето, Едноочка отишла при нея и рекла:

— Ще дойда с тебе; искам да видя дали добре пазиш козата и дали я водиш на хубава паша.

Ала Двуочка разбрала какво си е наумила Едноочка, завела козата сред високата трева и рекла:

— Ела да седнем, Едноочке, и аз ще ти попея.

Седнала Едноочка, защото била уморена от дългия път и от слънчевия пек, а Двуочка запяла, като непрекъснато повтаряла:

Едноочке, бдиш ли?

Едноочке, спиш ли?

Скоро Едноочка затворила окото си и заспала. И щом Двуочка видяла, че Едноочка спи дълбоко и не може да види нищо, казала на козата:

Седнала пред масичката и яла и пила, докато се наситила, а после пак казала:

И всичко мигновено изчезнало.

Тогава Двуочка събудила Едноочка и казала:

— Едноочке, ти искаше уж да пазиш козата, а заспа. През това време козата щеше да се запилее кой знае къде. Хайде, ставай да се прибираме у дома!

Прибрали се у дома и Двуочка пак не докоснала паничката си. А Едноочка не могла да обясни на майка си защо сестра й не иска да яде. Само казала за свое оправдание:

— Заспах на полето.

На другия ден майката рекла на Триочка:

— Този път ще отидеш ти с нея. Отваряй си очите дали някой й носи ядене и пиене, защото тя сигурно яде и пие тайно.

Отишла Триочка при Двуочка и рекла:

— Ще дойда с тебе. Искам да видя дали добре пазиш козата и дали я водиш на хубава паша.

Ала Двуочка разбрала какво си е наумила Триочка, завела козата сред висока трева и казала:

— Да поседнем, Триочке, и аз ще ти попея.

Триочка седнала, защото била уморена от пътя и от слънчевия пек, а Двуочка запяла пак предишната песничка:

Триочке, бдиш ли? —

Но вместо да изпее сега:

Триочке, спиш ли?

тя по невнимание изпяла:

Двуочке, спиш ли?

и повтаряла непрекъснато:

Триочке, бдиш ли?

Двуочке, спиш ли?

Две от очите на Триочка се затворили, ала третото, понеже в края на песничката не се говорело за него, не се затворило. Триочка само се престорила, че спи и с него, но това било хитрина — тя леко притворила третото си око и виждала всичко. И понеже помислила, че Триочка спи. Двуочка произнесла пред козата заклинанието:

Яла и пила до насита и заповядала на масичката да си отиде: