На Кейт
За прозорливитенамекът е повече от достатъчен.За масата невежизнанието е напълно безсмислено.Хаджи Бекташ Вели1
1.
Яшим перна невидима прашинка от маншета си.
— И още нещо, маркизо — промълви той.
Тя го погледна равнодушно.
— Вестниците.
Маркиза Дьо Мертьой се изсмя тихо.
— Flute!2 Monsieur3 Яшим, поквара е дума, която не използваме в Академията. — Ветрилото затрепка пред лицето й и тя сниши глас: — Това е състояние на ума.
Яшим вече усещаше, че сънят му се изплъзва.
Маркизата бе извадила някакъв сгънат лист от деколтето си и потрепваше с ръба му по масата като с малко чукче. Той се вслуша внимателно. Наистина звучеше като чук.
Дум-дум-дум.
Отвори очи и се огледа. Мракът в Шато дьо Мертьой се стопи от светлината на свещта. Иззад отрупаните с книги полици и от ъглите на стаята в дома му в Истанбул, където Яшим живееше сам — тя спокойно можеше да бъде наречена стая и половина, — надничаха сенки. Подвързаното в кожа издание на „Les Liaisons Dangereuses“
Комментарии к книге «Дървото на еничаря», Генчева
Всего 0 комментариев