Христо Ботев
Епитафии
Ишаллах!1 — ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време, кога са преселват в лоното Аврамово нашите велики поети, нашите политически и икономически деятели и нашите фарисеи, то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дору и букурещките българе на Раковски. Тие паметници „Будилникът“ ще украси и имената на почившите ще обезсмърти със следующите от злато надписи:
На № 1:
Лежи намусено в гроблето
наш Петър Кучкин — базиргян,
стърчи му нагоре шкембето
като цял тулум с шарлаган.
Я плачете, я ридайте,
вси български чада, —
няма вече кой да коси
чуждата ливада;
няма вече кой да краде
цванчета народни,
няма вече кой да бъде
епитроп черковни!
На № 2:
Тука лежат кокалците
на кир Михалаки, —
той имаше празна глава
и дълги мустаки.
На № 3:
През река Лета в ладия харонска
отива в рай една глава конска.
Господи, помени раба твоего доктора Простича.
На № 4:
Комментарии к книге «Епитафии», Христо Ботев
Всего 0 комментариев