На два етажа задължително
са къщите, сред селски двор,
където гъски самомнителни
са все заети в шумен спор.
Шарани — в блатото, растения
в градината, отпреде — пруст.
Стоят си старите имения
из цялата чудата Рус.
От лесове необитаеми
понякога ще долети
глух вик и е неразгадаемо
човек или пък дух крещи.
Дочуеш ли църковно пение
от някой град, и клепала:
знай — цялото му население
е в смут — икона е дошла!
Русия в алени сияния
се къпе и сънува Бог.
В знамения и предсказания
живее нейният отрок.
Ето съседа — горд с халата си, —
стои на входната врата.
А с него идва дъщерята му —
на осемнадесет лета.
„Без зестра е Наташа моята.
Но я не давам на бедняк!“
И в нейните очи неволята
проблясва с влажен, скръбен знак.
„Баща ми каза… да почакаме
със сватбата… Да разбера…“
Така ли? А нима разплакани
русалки плуват във вира?
В часа на пролетните птици и
надоблачния бял копнеж,
при старците и при девиците
се случва луд световъртеж.
Ала на старците пречистени
привиждат се ту кръст, ту храм,
а при девиците единствено
лукавство свети или срам.
О, Рус — вълшебнице юродива,
ти следваш само своя ход.
Едва ли към добро ме водиш, но
без тебе няма — знам — живот.
Информация за текста
© 1993 Бойко Ламбовски, превод от руски
Старые усадьбы, 1916
Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009
Редакция: NomaD, 2009
Издание:
Николай Гумильов. Заблуденият конквистадор. Избрана лирика
ИК „Христо Ботев“, София, 1993
Съставителство и превод: Бойко Ламбовски, 1993
Редактор: Марта Владова
Художник: Петър Добрев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Станка Митрополитска
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12642]
Последна редакция: 2009-08-29 12:00:00
1
Барон Брамосус — псевдоним на писателя О. И. Сенковски (1800–1858). — Бел.прев.
(обратно)
Комментарии к книге «Старите имения», Николай Степанович Гумилев
Всего 0 комментариев