На два етажа задължително
са къщите, сред селски двор,
където гъски самомнителни
са все заети в шумен спор.
Шарани — в блатото, растения
в градината, отпреде — пруст.
Стоят си старите имения
из цялата чудата Рус.
От лесове необитаеми
понякога ще долети
глух вик и е неразгадаемо
човек или пък дух крещи.
Дочуеш ли църковно пение
от някой град, и клепала:
знай — цялото му население
е в смут — икона е дошла!
Русия в алени сияния
се къпе и сънува Бог.
В знамения и предсказания
живее нейният отрок.
Ето съседа — горд с халата си, —
стои на входната врата.
А с него идва дъщерята му —
на осемнадесет лета.
„Без зестра е Наташа моята.
Но я не давам на бедняк!“
И в нейните очи неволята
проблясва с влажен, скръбен знак.
„Баща ми каза… да почакаме
със сватбата… Да разбера…“
Така ли? А нима разплакани
Комментарии к книге «Старите имения», Николай Степанович Гумилев
Всего 0 комментариев