«Големият мишок»

Скръц, скръц, скръц… — чу се някакво тихо стъргане откъм ъгъла, дето беше леглото на старото куче Хър-хър. Майката на Мър-мър — старата котка Мяу-мяу — веднага наостри уши и се вторачи нататък. А Потуран, по-малкият й син, в един миг се метна до кучето. Мяу-мяу също приближи безшумно до него и му пошепна:

— Я се поотмести мъничко, Хър-хър, та да мога да видя! Някой гризе дъската. Мишка е. Сигурно си прави нова дупка.

Хър-хър, който недочуваше, погледна недоволно и отвърна:

— Какво гризане? Каква мишка? Ти май бълнуваш, Мяу-мяу! А пък си уж сериозна котка! Какви мишки ти се мяркат, когато Мър-мър спи нощем при мене? Те да не са изумели?

Мяу-мяу поклати глава отчаяно:

— Мър-мър ли? Не ми го споменавай! Той ли ще плаши мишките! Ако знаеше само какво ми разправя той самият, нямаше да приказваш тъй.

На Хър-хър му беше омръзнало да слуша как Мяу-мяу непрекъснато се оплаква от големия си син, а пък и тъкмо сега една бълха го хапеше по опашката, но той не искаше да оскърби старата си приятелка и затуй рече:

— Е, кажи де, какво ти разправи той?…