Андреев излезе от щолнята1 и се запъти към склада за лампи — да върне изгасналата си руднична лампа.
„Пак ще се заядат с мен — равнодушно си мислеше той за службата по безопасност на труда. — Нали съм махнал телчето…“
Въпреки забраната в шахтата се пушеше. Ако ги хванеха, очакваше ги нова присъда, но досега не се беше случвало.
Близо до насипището Андреев срещна Ступницки, професора от артилерийската академия. В мината работеше на повърхността като десетник, въпреки че и той бе по петдесет и осми член. Беше оправен работник, чевръст, изпълнителен, подвижен въпреки годините, началството на мината дори не бе и сънувало такива десетници.
— Чуйте — рече Ступницки. — Немците са бомбардирали Севастопол, Киев и Одеса.
Андреев го слушаше много учтиво. Новината звучеше като съобщение за война в Парагвай или в Боливия. Какво му влизаше в работата? Ступницки не гладуваше, беше десетник — затова го интересуваха подобни неща.
Приближи се Гриша Гърка, крадец.
— Какво е това автомат?
— Не знам. Сигурно е нещо като картечница.
— Ножът е по-страшен от всякакъв куршум — назидателно рече Гриша.
— Вярно е — обади се Борис Иванович, бивш хирург. — Нож в корема — това сто на сто води до инфекция, винаги има опасност от перитонит. Огнестрелната рана е по-хубава, по-чиста…
— Най-добре е с пирон — каза Гриша Гърка.
— Строой сее!
Комментарии к книге «Юни», Варлам Шаламов
Всего 0 комментариев