Тази приказка е за козата и козленцето й.
Тръгнали те веднъж на разходка и се заблудили в гората. Преди залез слънце видели една колиба и се приближили до нея. А там живеела една хиена с малките си. Видяла хиената козата с козленцето й рекла:
— Добре дошли.
Козата и козленцето влезли вътре. А хиената взела зърно и започнала да го груха. Козата рекла на хиената:
— Я дай да ти помагна.
— Не — отговорила хиената, — та гостите работят ли?
— Ама ти не ме смятай за гостенка, дай да ти помогна — повторила козата, взела един камък и почнала да груха зърното.
Козленцето дошло по-близо до майка си и козата му рекла:
— Сега ще запея и ти пей с мене.
И козата подхванала своята песен. Тя пеела:
— Аз убих десет слона.
— Истина е — пригласяло й козленцето.
— Аз убих десет лъва.
— Истина е.
— Аз убих десет леопарда.
— Истина е.
— Аз убих десет хиени.
— По-тихо, мамо, не пей така — рекло козленцето, — ще чуе хиената, ще избяга и ще ни остави без ядене.
Но хиената чула песента на козата и попитала:
— Какво пееш, козо?
И козата повторила своята песен:
— Аз убих десет слона.
— Истина е — пригласяло козленцето.
— Аз убих десет лъва.
— Истина е.
— Аз убих десет леопарда.
— Истина е.
— Аз убих десет хиени.
— Истина е.
И тогава хиената рекла:
Комментарии к книге «Приказка на хауса (Приказка на хауса)», Далчев
Всего 0 комментариев