«И нещо даром»

Сякаш чу някакъв глас. А може само да му се е сторило? Стараейки се да си спомни как стана всичко, Джо Колинс установи само, че очевидно е лежал в кревата твърде уморен, за да свали от одеалото краката си. Гледаше втренчено напукания таван и как през пукнатините се процежда вода.

Явно тогава е станало. Стори му се, че забелязва нещо метално до леглото. Надигна се и седна. На пода мирно стоеше някаква машина — там, където снощи нямаше нищо подобно.

Когато Колинс зяпна изумен, някъде отдалече един непознат глас произнесе: „Така! Край!“

А може и да му се е причуло. Обаче машината без съмнение стоеше на пода.

Колинс се отпусна на колене до нея и се зае да я изучава. Приличаше на куб с размери около метър и леко жужеше. Сивата й повърхност беше абсолютно еднаква от всички страни. Само в един от ъглите се червенееше голям бутон, а в центъра на едната стена имаше бронзова табела, на която беше гравирано:

„УТИЛИЗАТОР КЛАС «А» СЕРИЯ АА-1256432“

И отдолу с по-малки букви:

„МАШИНАТА МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА САМО ОТ КЛАС «А»“

И край. Това беше всичко.

Никакви циферблати, ръчки, превключватели. А според Колинс тези приспособления бяха задължителни за всяка машина. Просто бронзова табелка, червен бутон и жужене.

— Ти пък откъде се взе? — попита Колинс.

Утилизаторът клас „А“ продължи да си жужи. Честно казано, Колинс не очакваше отговор. Просто клечеше и замислено го разглеждаше. Въпросът беше какво да прави с него?

Той внимателно посегна към бутона, като прекрасно си даваше сметка, че няма опит с такава машина, която пада от небето. Какво ще стане след като го натисне? Подът ли ще пропадне? Или от тавана ще завалят малки зелени човечета?

В края на краищата, какво рискува? Лекичко натисна бутона.

Нищо не се случи.