«Счетоводителят»

Мистър Дий се бе разположил в огромното кресло в дневната. Откопчал колана си и с новия вестник в скута си, той седеше отпуснат и с наслада подръпваше от лулата си, мислейки за прелестите на живота. Днес бе успял да продаде два амулета и един любовен елексир. Жена му шеташе в кухнята и приготвяше вечерята. Лулата теглеше добре. Мистър Дий се прозя с доволна въздишка и се протегна.

Синът му Мортън, деветгодишен, забързано прекоси стаята. Мъкнеше цял куп книги.

— Как беше днес в училище? — попита бащата.

— Нормално — отвърна малкият. Той позабави крачките си, но продължи към своята стая.

— Какво си понесъл? — мистър Дий посочи книгите в ръцете на момчето.

— Ами… още няколко учебника по счетоводство — отговори Мортън без да го погледне и се насочи към дъното на дневната.

Бащата недоволно поклати глава. Момчето си бе втълпило, че иска да стане счетоводител. Счетоводител! Вярно, в сметките беше безупречен, но трябваше да забрави тези измишльотини. Чакаха го много по-велики дела.

На входната врата се позвъни.

Мистър Дий бързо пъхна ризата си в панталона, пристегна колана и отвори вратата. На прага стоеше мис Гриб, учителката на Мортън.

— Заповядайте, влезте, мис Гриб! — покани я той. — Да ви почерпя нещо?

— Благодаря, нямам никакво време — отговори учителката.

Имаше сива коса, а за прическа изобщо не можеше да става и дума. Лицето й бе изпито, с дълъг нос и насълзени кръвясали очи. Беше сложила ръце на кръста си и приличаше на вещица. Впрочем, тя би трябвало да изглежда точно така, защото беше истинска вещица.

— Дойдох за да поговорим по един много важенн въпрос. Става дума за поведението на вашия син.

От кухнята се показа мисис Дий. Бършеше ръцете си в престилката, а на лицето й бе изписана тревога.

— Ох, дано не е бил непослушен — каза тя.

Мис Гриб мрачно се усмихна.

— Днес им беше класното — абсолютен провал за Мортън.

Мисис Дий съвсем се притесни.

— Ами то… Пролет е… Може би…

— Това няма нищо общо — сряза я мис Гриб. — Миналата седмица трябваше да научат първата част от заклинанията на Колдус. Той не научи нито едно, а вие знаете колко са лесни.

— Хм — беше кратката реакция на бащата.

— По ботаника е същото. Няма никаква представа за основните магически билки. Никаква.

— Не мога да го проумея — изкоментира мистър Дий.

Мис Гриб се усмихна презрително.

— И не е само това. Забравил е цялата тайна азбука, а сме я учили в трети клас. Не знае заклинанието против зло, не може да назове имената на деветдесет и деветте второстепенни демона от Третия кръг, не помни дори и онова, което знаеше за географията на Голямата Преизподня. Бедата е там, че той няма желание да учи.

Съпрузите Дий се спогледаха. Това вече бе сериозно. Понякога детската небрежност е допустима, дори се поощрява, защото доказва, че детето има характер. Но същото това дете трябва да научи основите, ако изобщо възнамерява да стане магьосник.

— Честно казано, ако беше преди два-три века, щях да го оставя да повтаря класа. Или да го изключа. Но сега… Толкова малко останахме — тъжно добави мис Гриб.

Мистър Дий кимна. През вековете магьосничеството все повече западаше. Някои семейства измираха, други биваха унищожени от Злите сили, трети ставаха учени. А на обществеността не й пукаше от магии и древни заклинания.

Владеещите древния занаят в момента бяха останали една шепа хора, разпръснати по целия свят. Той се предаваше по наследство и се изучаваше в частни училища, като това на мис Гриб.

— За всичко е виновно глупавото счетоводство. Не знам откъде му влезе тази муха в главата? — Учителката впи поглед в мистър Дий. — Питам се също и защо това влечение не е било пресечено още в началото?

Главата на семейството усети как се изчервява.

— Но в едно съм сигурна. Докато синът ви не си избие това нещо от главата, той никога няма да се заеме сериозно с магията.

Мистър Дий отмести поглед от кръвясалите очи на мис Гриб. Знаеше, че вината е негова. Нали той донесе онази играчка — сметачната машина. Освен това трябваше веднага да изгори счетоводната книга, когато видя за първи път Мортън да си играе на двойно счетоводство. Но как можеше да предположи, че това ще стане фикс-идея на сина му?

Мисис Дий оправи престилката си и каза:

— Мис Гриб, имаме ви пълно доверие. Какво предлагате?

— Вече направих всичко, на което съм способна. Остава един-единствен изход — да се извика Боарбас, страшилището за децата. Но това, разбира се, ще решите вие.

— О, не, мисля, че засега положението не е чак толкова сериозно — изрече в скоропоговорка мистър Дий — призоваването на Боарбас е много сериозна мярка.

— Както казах, това го решавате вие. Ако искате го викайте, ако искате — изчакайте. Обаче както е тръгнало, вашият син няма да стане магьосник.

Тя стана да си ходи, но мисис Дий се опита да я спре.

— Поне чаша чай няма ли да изпиете?

— Не, не мога — трябва да бързам. Ще присъствам на сбор на вещици в Цинцинати.

И мис Гриб изчезна в облак оранжев дим.

Мистър Дий размаха ръце, за да разсее вонящия пушек, след което затвори вратата.

— Просто не е за вярване, че все още има хора, които използват неароматизирано гориво.

— Нали знаеш, че е старомодна — отвърна жена му.

Замълчаха. Мистър Дий чак сега осъзна изцяло значението на това, което каза учителката. Трудно беше да повярва, че собственият му син, негова кръв и плът, не желае да следва семейната традиция! Не може да бъде!

— След вечеря ще проведа с него един мъжки разговор. Убеден съм, че няма да се наложи да призоваваме Боарбас.

— Добре, вярвам, че ще успееш да го вразумиш — съгласи се мисис Дий и му се усмихна. Той видя в зениците й някогашното вълшебно пламъче…

— Печеното! — изведнъж се сепна тя и пламъчето угасна. Веднага се втурна към кухнята.

По време на вечерята всички бяха унили. Мортън знаеше за посещението на мис Гриб. Ядеше мълчаливо и хвърляше крадешком гузни погледи към баща си. Мистър Дий, навъсен като буреносен облак, режеше и разпределяше печеното на порции. Мисис Дий изобщо не направи опит да разведри тягосната обстановка с най-новите клюки.

След като набързо привърши с десерта, момчето стана и се прибра в стаята си.

— Така, сега ще го обработя — каза мистър Дий, допи си кафето, изтри си устата и стана. — Къде ми е амулета за убеждения?

За момент жена му остана замислена. После бързо отиде в другия край на стаята и застана пред библиотеката.

— Тука е. — Тя го извади от някаква книга с ярка обложка. — Отбелязвам си страниците с него.

Мистър Дий пъхна амулета в джоба си, вдиша дълбоко няколко пъти и влезе в стаята на Мортън.

Момчето седеше зад бюрото си и пишеше в някаква тетрадка, изпълнена с цифри и други знаци. Пред него бяха подредени шест акуратно подострени молива, мека гума, сметало и любимата играчка — сметачната машина. Цяла камара книги несигурно се крепеше на ръба на бюрото. Между тях се виждаха „Пари“ от Римрамър, „Упражнения по банково счетоводство“ от Джонсън и Келхун, справочникът на Елмън, предназначен за дипломирани държавни счетоводители и още десетина други.

Мистър Дий премести една купчина дрехи, за да освободи място на леглото и седна.

— Как е, сине? — попита той с възможно най-копринен глас.

— Прекрасно, татко — отговори Мортън. — Стигнах до четвърта глава на „Основи на счетоводството“ и успях да отговоря на всички въпроси.

— А с уроците как си? — тихо го прекъсна мистър Дий.

Момчето явно се притесняваше, защото чертаеше по пода фигурки с подметките си.