Изтъкнат деятел от здравния сектор,
на Градските бани той беше директор.
Когато на този пост бе назначен,
реформи започна от първия ден.
Решил бе да сложи той в службите ред,
затуй подреди си широк кабинет,
натъпка го с тежки, мешинни кресла —
паркета с персийски килими постла,
кристален, голям полилей окачи,
врата открехнеш ли, да проличи,
че вече напред сме, че всеки нов час
все по-висок става стандартът у нас.
Делата да тръгнат с по-класов подход,
постави той „Пропуск“ пред самия вход.
И всичко вървеше напълно добре!
Потърсиш ли шефа, отвън ще те спре
пред будката важен, наперен старик,
ще иска паспорта ти в същия миг.
Приемаше с пропуск директорът нов!
С какво вдъхновение, с колко любов
накрая поемаше пропуска сам
и важно нанасяше подпис голям.
Но кратко туй пропускно щастие бе!
Един ден (туй гръм бе от ясно небе…)
директорът снет бе от поста висок,
Комментарии к книге «Балада за пропуските», Радой Ралин
Всего 0 комментариев