Изтъкнат деятел от здравния сектор,
на Градските бани той беше директор.
Когато на този пост бе назначен,
реформи започна от първия ден.
Решил бе да сложи той в службите ред,
затуй подреди си широк кабинет,
натъпка го с тежки, мешинни кресла —
паркета с персийски килими постла,
кристален, голям полилей окачи,
врата открехнеш ли, да проличи,
че вече напред сме, че всеки нов час
все по-висок става стандартът у нас.
Делата да тръгнат с по-класов подход,
постави той „Пропуск“ пред самия вход.
И всичко вървеше напълно добре!
Потърсиш ли шефа, отвън ще те спре
пред будката важен, наперен старик,
ще иска паспорта ти в същия миг.
Приемаше с пропуск директорът нов!
С какво вдъхновение, с колко любов
накрая поемаше пропуска сам
и важно нанасяше подпис голям.
Но кратко туй пропускно щастие бе!
Един ден (туй гръм бе от ясно небе…)
директорът снет бе от поста висок,
напълно внезапно, без всякакъв срок.
В кварталната баня, до тъмно кьоше,
навряха директора в ниско гише.
Там цял ден билети продаваше той
и цял ден прииждаха хора безброй,
крещяха нахално в ушите му чак:
„На мен — втора класа!“, „Бельо и телляк!“
И бившият шеф с огорчено сърце
пред тях машинално сновеше ръце.
Със всичко, със всичко се той помири,
със свойта заплатица дребна дори,
едно го изпълваше само с тъга
— без пропуск дохождат при него сега!
А как би потръгнало всичко във ред:
изкарал си пропуск — и после билет!
Подава ти сръчно билетчето той
и слага на „пропуск“-а подписа свой…
Че иначе могат шпионин и враг
да искат билет за бельо и телляк.
Не! Служба без пропуск съвсем не върви!…
И как туй отгоре не виждат, уви!
Тъй ставаше той озлобен, мълчалив
и целият свят му изглеждаше крив.
Откакто туй стана, не мина година,
директорът бивш залиня и почина…
1954
Информация за текста
© 1954 Радой Ралин
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Пламен Барух
Публикация:
Радой Ралин. Избрани творби в два тома. Том първи
„Български писател“, С. 1984
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5856]
Последна редакция: 2008-04-02 07:00:00
Комментарии к книге «Балада за пропуските», Радой Ралин
Всего 0 комментариев