1
Тъй както върху горската трева
разперва на листата си дланта
дървото и опряло се на храста,
широко клоните си разпростира,
така и аз пораснах постепенно.
Със сила мускулите се наляха
и едър стана гръдният ми кош.
И спирт бодлив от синия бокал
напълни целите ми дробове.
И взе сърцето кръв от жилите,
и върна им я, и отново взе,
и сякаш бе това преображение
на просто щастие и проста мъка
в прелюдия и фуга.
2
Бих се раздал на всичко живо аз —
и на растенията, и на хората,
умиращи тук някъде наблизо
или пък някъде накрай света
в страдания ужасни, както Марсий,
когото са одрали жив. Ако
живота си им дам, по-бедни няма
да станат ни кръвта, нито живота,
ни аз самият. Станах като Марсий.
3
Понякога, сред летен зной лежиш,
в небето гледаш — въздухът горещ
над тебе се люлее като люлка —
и изведнъж откриваш нещо странно:
пролука има в люлката — през нея
повява студ отвъден, сякаш
Комментарии к книге «След войната», Арсений Тарковски
Всего 0 комментариев