> I
Пак ли ме тревожиш ти?
И какво си?…
„Стихове, съчинени по време на една безсънна нощ“1
Вникнах в скритата идея,
друг дано я продължи.
Ти поне как да живее
на потомъка кажи —
за небето или хляба,
за суетния ли ден;
или слово ще му трябва
на вървящия след мен?
Под прозореца реката
на забравата тече,
тайната на бъднината
и замайва, и влече.
Аз крещя, а той нехае,
цяла нощ свещта трепти,
сякаш пише от безкрая:
„Пак ли ме тревожиш ти?“
И не струвам дума даже
в неговите редове —
думата си той ще каже
може би след векове.
Боже мой, нима ще мина
като него край целта:
от живот — в живот мърцина,
без да стигна същността?
> II
Като божествено видение,
Като самата красота…
Комментарии к книге «Пушкинови епиграфи», Жеков
Всего 0 комментариев