В памет на безименните
О, всякой ражда се прекрасен,
дете на някой божи блян,
ала малцина с поглед властен
заробват пътя си избран.
Един се нурва, без да иска,
на някой демон след гласа,
а друг — кръвта си всуе плиска
по безответни небеса.
На сатанинско провидение
те носят белега проклет,
макар в сърцата вдъхновени
да крият божия завет.
И в някой тих молитвен отдих
простенва често възглас плах:
света ти, Господи, обходих,
но милостта ти не познах!
В борба с съдбата те не могат
да найдат никъде оплот,
а скъп в двубоя е залогът,
най-често — целият живот!
Но в сънищата крал законен,
поне веднъж е всякой бил,
уви, след туй от свян подгонен,
кралства̀ въздушни е рушил!
Напразно търсят състрадание
за свойто странно същество,
дори най-беглото признание
за тях е цяло тържество.
Горчив за тях е всеки залък,
без ехо — всяки стих изпят,
докле животът, страшен валяк,
Комментарии к книге «Неизвестният», Теодор Траянов
Всего 0 комментариев