В памет на Пенчо Славейков
Балканът задрямва, дълбоко заслушан
на гусла хайдушка в старинния звук,
той слуша, унесен в напева въздушен,
че чудо господне е ставало тук!
И бавно зад порти на тежка забрава,
де живата сянка на спомена спи,
в бездънни букаци светлик заиграва,
възпламне на огън и пак се стопи!
Имане играе! Но никой не смее
към живия пламък да тръгне в нощта,
отдавна се помни и в песни се пее,
там вместо имане играе смъртта!
Но в доба потайна, по върхове горе,
гуслар се възкачва, бездомен и хром,
и днес още крият гори и простори
небесните думи на тъжен псалом!
Гусларю, гусларю! Тук не за имане
по твоите стъпки се кърти леда,
тук няма ни маргар, ни срѐбро ковано,
тук извор извира — на жива вода!
От Бога ли знаеш, че облаци сбират
горчивите сълзи на твоя народ,
че те на Балкана отново извират
и тайни разплитат — на минал живот?
Ти с първите глътки се в камък превърна,
но повик заклинащ в сърце зашумя:
„Възлез, чудотворец, със тайни обгърнат,
о, дух неспокоен на мойта земя!“
Комментарии к книге «Иманяр», Теодор Траянов
Всего 0 комментариев