«Свят на смъртта III»

Хари Харисън

Свят на смъртта III

1.

Лейтенантът от охраната Таленк свали от очите си електронния бинокъл и завъртя върху регулиращото устройство бутона за усилване на мощността, за да компенсира намаляващата видимост. Ослепително бялото слънце се притули зад дебел слой облаци, вечерта наближаваше, но въпреки това усилвателят разкри силно контрастните, черно-бели очертания на хълмистата равнина. Таленк изруга под носа си и се завзира във всички посоки с помощта на тежкия уред. Навсякъде само трева, море от полюшваща се на вятъра, заскрежена трева. Нищо друго.

— Съжалявам, но не го видях, сър — неохотно каза часовият. — Тук навън е все едно и също.

— Затова пък аз го видях… и това ми стига. Нещо помръдна и аз ще разбера какво е то. — Той отново свали бинокъла и погледна към часовника си. — Има още час и половина, докато се мръкне, време колкото щеш. Кажи на дежурния офицер къде съм отишъл.

Часовият отвори уста да каже нещо, но се отказа. На лейтенанта от охраната Таленк не се даваха съвети. Вратата в електрическата телена ограда се отвори. Таленк метна на рамо лазерната карабина, стегна здраво чантата с гранатите на колана си и излезе с широка крачка — човек, сигурен в собствените си сили, бивш шампион по борба с голи ръце и ветеран от безброй сбивания. Уверен, че в тази безкрайна равнинна пустош нямаше нищо, което да може да му се опре.