«Отровителят от Птах»

Герои

Къщата на фараона

Хатусу (Хатшепсут): Фараон и царица от XVIII династия.

Сененмут: любовник на Хатусу, велик везир и първи министър, бивш каменоделец и архитект.

Валу: Очите и Ушите на фараона — царски обвинител.

Омендап: главнокомандващ на египетската армия.

Залата на двете истини

Амеротке: върховен съдия на Египет.

Пренхое: роднина на Амеротке, старши писар в Залата на двете истини.

Асурал: капитан на храмовата стража в храма на богиня Маат, в който се намира Залата на двете истини.

Шуфой: джудже, главен прислужник и довереник на Амеротке.

Норфрет: съпруга на Амеротке.

Ахмазе и Кърфей: синове на Амеротке.

Храмът на Птах¹

Ени: върховен жрец.

Мабен: помощник на върховния жрец.

Хинкуи: помощник на върховния жрец.

Минакт: главен писар².

Хутепа: хесетка, храмова танцьорка.

Домът на златната лоза

Ипуе: търговец.

Патуна: първа съпруга на Ипуе.

Хаят: втора съпруга на Ипуе.

Мабен: шурей на Ипуе.

Мериет: балдъза на Ипуе по линия на Патуна.

Хутеп: кушит³, капитан на охраната на Ипуе.

Санеб: кушит, член на охраната на Ипуе.

Подземният свят на Тива

Шурат: Поглъщачът на мерзости; разбойнически главатар.

Черепа: един от главните сподвижници на Шурат.

Синезъбия: член на амеметите, гилдия на убийците в Тива.

Лешояда: член на амеметите.

Герх: господарка на мрака.

Либийци

Наратуша: вожд и върховен главнокомандващ.

Темеу: роднина на Наратуша.

Други действащи лица

Надиф: началник на Меджай, тиванската полиция.

Хуанека: вдовица на автора на Ари Сапу — Книгите на гибелта.

(обратно)

Исторически бележки

Първата династия на Древен Египет се установява около 3100 г. пр.Хр. Между тази дата и възхода на Новото царство (1550 пр.Хр.) се извършват множество радикални трансформации. Към това време датират строежът на пирамидите, обединението на Долен и Горен Египет, създават се градовете покрай Нил, а египетската религия се развива около Ра, Бога Слънце, и около култа към Озирис и Изида. Страната трябва да устоява на чужди набези, особено от страна на хиксосите — азиатски нашественици, които варварски опустошавали всичко по пътя си.

От 1470 г. пр.Хр. Египет, омиротворен и обединен под управлението на Тутмос II, преживява епоха на нов разцвет и могъщество. Фараоните преместват столицата си в Тива; погребенията вече се извършват не в пирамиди, а в некрополите по западния бряг на Нил, а Долината на царете се използва за царски мавзолей.

Употребил съм гръцките наименования на градовете и пр. — например Тива и Мемфис, вместо архаичните египетски имена. Мястото, наричано Сакара, обхваща целия пирамиден комплекс около Мемфис и Гиза. Спрях се на кратката версия на името на царицата фараон — Хатусу вместо Хатшепсут. Тутмос II умира през 1479 г. пр.Хр. и след кратък период на смут и безредици Хатусу взима властта и управлява през следващите двадесет и две години. През този период Египет се превръща в могъща имперска сила и в най-богатата държава в света.

Египетската религия също претърпяла развитие и особено култът към Озирис, убит от своя брат Сет⁴, но възкресен от любимата си съпруга Изида, която ражда техния син Хор⁵. Тези вярвания трябва да се разглеждат в контекста на египетския култ към Бога на слънцето и на желанието да се обединят религиозните практики⁶. Египтяните имали дълбоко чувство на благоговение към всичко живо — животно или растение; поточе или река, били възприемани като свещени, а фараонът, техният господар, бил почитан като въплъщение на божията воля.

След 1470 г. богатството на египетската цивилизация се отразява и в религията, ритуалите, архитектурата, облеклото, образованието и в стремежа към по-добър живот. Войници, жреци и писари са главните фигури в тази цивилизация и тяхната образованост и изтънчеността им намират изява и в изразите, които използват, за да опишат както самите себе си, така и своята култура. Например фараонът е Златният ястреб; времето, в което се води война е сезон на хиената; царският дворец — Дом на милиони години. Въпреки смайващите върхове на тази поразителна цивилизация и външната, и вътрешната политика на Египет често са кървави и жестоки. Царският трон неизменно е център на интриги, завист и яростно съперничество. Ето на тази политическа сцена през 1479 г. пр.Хр. идва на власт младата Хатусу.

Към 1478 г. Хатусу вече се е справила с критиците и враговете си както в страната, така и в чужбина. Зад гърба й е огромната победа, извоювана над митанийците на север, а царското обкръжение е прочистено от всички опозиционери, предвождани от великия везир Рахимере. Тази забележителна млада жена имала подкрепата на своя любовник — умния и хитър Сененмут, който е и неин първи министър. Тя била твърдо решена да наложи на всички слоеве на египетското общество да я приемат като фараон и царица на Египет.

Във външната си политика Хатусу трябвало да се справя с три главни заплахи. Първата били либийците, които плячкосвали из Западната пустиня. Втората идвала от южната провинция на Куш, източник на огромни богатства. Народът там винаги бил готов да се разбунтува срещу слаб или неспособен фараон. Третата опасност били племената, определяни най-общо като „морски хора“, които кръстосвали за плячка из Средиземно море. Египет трябвало да отбранява не само делтата на север, но и цялото протежение на река Нил, която била източник на живот за страната; ако враговете я завладеели или завземели градовете по течението й, това щяло да бъде фатално. Идващите един след друг фараони неизменно били твърдо решени да се борят с тези опасности, когато и да възникнат.

(обратно)

Пролог

Чету-и: древноегипетски, който означава затвор