«Възходът на Атон»

Главни действащи лица

Фараони

Секененра, Яхмос (Ахмозе), Тутмос I, Хатшепсут (Хатусу) — войнолюбиви фараони от Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.), които полагат основите на великата империя на Древен Египет.

Царският двор на Аменофис III

Аменофис (Аменхотеп) III, Великолепния — фараон на Египет в продължение на трийсет и девет години, когато царството на Двете земи достига апогея на своята мощ.

Тийи¹ — Велика царица и Царска съпруга на Аменофис III: родена в Египет като дъщеря на Тюйа и Хюйа² от град Ахмин.

Престолонаследник Тутмос — очевидно предполагаем наследник на Аменофис III.

Принц Аменофис (Аменхотеп IV), по-късно Ехнатон (Ехнейот) и с тронно име Неферхеперуре — наричан също Забуления, Великия еретик, Уродливия, Плашилото. Познат в историята като Ехнатон, по-малък син на Аменофис III и Тийи.

Ситамон — дъщеря на Аменофис III и царица Тийи.

Чедата на Кап (Царските ясли)

Хоремхеб (Харемхаб) — генерал.

Рамзес — първи приятел на Хоремхеб.

Хюйи³ — първи царедворец (дипломатически пратеник по време на събитията).

Майа — Царски ковчежник по време на събитията.

Мерире — Главен жрец през периода.

Пентжу — Царски лекар.

Царски двор (на Ехнатон)

Ехнатон/Аменофис IV — фараон.

Нефертити/Нефернефруатен — Велика царица и съпруга на Ехнатон, дъщеря на Ай.

Мекетаатон, Меритаатон, Анхеспаатон, Тутанкатон (по-късно Тутанкамон) — деца на Ехнатон.

Хийа⁴ — митанийска принцеса, една от второстепенните съпруги на Ехнатон.

Групата от Ахмин

Ай⁵ — първи министър на Ехнатон, баща на Нефертити и на Мутноджмет, брат на царица Тийи.

Мутноджмет⁶ — по-малка дъщеря на Ай.

Нахтмин/Минахт — полубрат на Ай.

Други служебни лица

Хотеп (Амон Хотеп) — първи министър, близък приятел и главен архитект на Аменофис III.

Рахимере — кмет на Тива.

Бек и Ути — Царски художници/скулптори.

Туту — шамбелан⁷.

(обратно)

Предисловие

Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.) отбелязва може би най-високия връх на древната египетска империя както в границите й, така и извън тях. Тя е период на величие, разцвет и триумфираща победоносна политика. Но тя е и време на големи промени и бурни събития, особено в последните години от царуването на Аменофис III и внезапното възшествие на престола на Великия еретик Ехнатон, когато различните религиозни идеологии са в свиреп сблъсък, а над страната е надвиснала мрачна заплаха от страна на империята на хетите.

Бях особено щастлив да получа достъп до този старинен документ, за който според свидетелствата на една по-близка до нас епоха се твърди, че е „искрената и пълна изповед“ на Маху — човек, живял в самото око на бурята. Шеф на полицията при Ехнатон и при приемниците му, Маху изпъква като особено зловеща фигура. Работата му е да отговаря за сигурността, ала зад тази длъжност в действителност се крият множество грехове. Изповедта му от този документ е в пълно съответствие с данните от други археологични източници, намерени в Тел ел Амарна и в собствената му гробница, останала незаета завинаги. Като проницателен наблюдател на епохата си Маху е човек, чиято ръка винаги е била много близо до меча (вж. историческата бележка в края на книгата).

Изглежда, че Маху е писал изповедта си доста след буреносните години, които бележат края на Осемнайсетата династия. Той си води дневници, които преписва по-късно — вероятно по време на съвсем краткото царуване на Рамзес I (около 1307 г. пр.Хр.). Шестстотин години по-късно, през VII в. пр.Хр., оригиналният документ на Маху е преведен на демотичното (народното) писмо, а в периода на римското владичество от него е направен нов препис на смесица от латински и общогръцкото койни⁸. Изповедта му, която реших да публикувам като трилогия, отразява различните периоди в последвалите преводи и допълнителни поправки. Например: Тива е гръцкият вариант на „Уасет“⁹, а някои други собствени имена (без да споменавам йероглифите) се дават с различни тълкувания от отделните преводачи и преписвачи.

За жалост изповедта на Маху не хвърля светлина върху някои спорни проблеми от онова време. Ето някои от тях: Каква е точната продължителност на царуването на Аменофис III? Позволява ли той на сина си да бъде пълновластен регент до своята смърт? Колко дълго царува Ехнатон в действителност? Въпреки това разказът на Маху вдъхва нов живот на онези кървави борби, които разкъсват Египет преди около 3 500 години. Той пълнокръвно описва превъзмогващите всякакви трудности амбиции на древни мъже и жени от една империя, потънала отдавна в мрака на времето.

(обратно)

Първа глава

Здравейте, божества ужасни,

които хващате и унищожавате сърцата!

Глава 27: Книга на мъртвите¹⁰