«Дверите на ада»

Пол Дохърти

Дверите на ада

Посвещавам тази книга на Сара и Лора Мъри, любимите ми ученички от Католическа гимназия Тринити, Уудфорд Грийн, Есекс

Исторически личности в текста

Македонско царско семейство

ФИЛИП — Цар на Македония до убийството му през 336 г. пр. Хр. Баща на Александър

ОЛИМПИАДА — Дъщеря на царя на молосите, съпруга на Филип, майка на Александър. Съ-регентка на Македония по времето на завладяването на Персия от Александър

ЕВРИДИКА — Съпруга на Филип след развода му с Олимпиада, Племенница на любимия пълководец на Филип, Атал. Евридика, малкият й син и Атал били екзекутирани след смъртта на Филип

АРИДЕЙ — Син на Филип от една от наложниците му, отровен от Олимпиада. Оцелява, но остава умствено увреден до края на живота си

Македонският двор

ЧЕРНИЯ КЛИТ — Брат на дойката на Александър. Негов личен телохранител

ХЕФЕСТИОН — Близък приятел на Александър

АРИСТАНДЪР — Придворен магьосник, съветник на Александър

АРИСТОТЕЛ — Учител на Александър в горите на Миеза, гръцки философ

ПАВЗАНИЙ — Убиецът на Филип Македонски

ДЕМАД — Строител и създател на обсадната техника на македонците

Парменион, Птолемей, Селевк, Аминт, Антипатър (оставен като съ-регент в Македония), Неарх, Никанор

Персийски двор

ДАРИЙ III — Цар на царете

МЕМНОН РОДОСКИ — Гръцки наемник на служба при персите, един от малкото пълководци, които са успявали да победят македонската армия

ОРОНТОБАТ — Градоначалник на Халикарнас

ЕФИАЛТ — Гръцки отстъпник, командир на наемниците, платени от Персия

Дворът на халикарнас

МАВЗОЛ — Някогашен владетел на Халикарнас

ПИКСАДОР — Някогашен цар на Халикарнас

АДА — Законна царица на Халикарнас, прогонена в изгнание от Пиксадор

(обратно)

Предговор

През 336 г. пр. Хр. Филип Македонски загива в зенита на славата си, убит от бивш любовник, точно когато трябва да получи признанието на завладените от него държави. В Гърция и Персия цари радост — нарастващото превъзходство на македонското царство ще бъде обуздано. Подозрението за убийството на Филип пада веднага върху жена му, известната с интригите си Олимпиада, царицата-вещица, и върху единствения им син, младият Александър. Враговете на македонците тайно предвкусват една възможна гражданска война, която ще унищожи Александър и майка му и ще сложи край на заплахата за гръцките държави, както и за разрастващата се персийска империя на Дарий III, Скоро Александър им доказва, че грешат. Съвършен актьор, хитър политик, безмилостен боец и блестящ военачалник, за две години той смазва всяка съпротива в държавата, побеждава дивите племена от север и е обявен за върховен военачалник на Гърция. Той става предводител на новия поход срещу Персия, за да отмъсти за нападенията на Кир Велики и неговите наследници срещу Гърция столетие по-рано.

С пълното унищожение на великия град Тива, родния град на Едип, Александър показва, че няма да търпи съпротива. После се отправя на изток. Обявява, че е готов да отмъсти за нещастията на гърците. Дълбоко в себе си той иска да задоволи жаждата си за завоевания, да стигне края на света, да докаже, че е по-велик воин от Филип, да спечели благословията на боговете, както и да потвърди разпространяваните от майка му слухове, че е заченат от бог.

През пролетта на 334 г. пр. Хр. Александър събира войските си в Сестос, докато зад проливите Дарий III, неговият «пазител на тайните» Митра и военачалниците му планират пълното унищожение на самозабравилия се македонски цар. Но Александър е готов да се сражава срещу всички. Той прекосява морето, стъпва в Азия и разбива персийската армия при Граник. После поема на юг, завземайки важни градове като Ефес, но най-важната му цел е Халикарнас (съвременен Бодрум), голям град с просторно пристанище на Егейско море.

Александър иска да завземе Халикарнас не само заради стратегическото му значение или за да демонстрира уменията си на «Велик обсадител на градове». Халикарнас има връзка с мрачното му минало, със сложните му взаимоотношения с баща му Филип. Враговете на Александър знаят, че Халикарнас ще привлече македонеца и се надяват, че армията му ще бъде разбита пред непревземаемите стени. Тримата пълководци — старият враг на Александър Мемнон Родоски, персиецът Оронтобат и гръцкият отстъпник Ефиалт смятат, че този път ще успеят да хванат в капан «Македонския вълк» и да унищожат мечтите на завоевателя. Халикарнас е укрепен, капанът подготвен и Александър повежда войските си към една от най-драматичните битки в историята на античността…

Забележка: Тайният код, използван тук, е този на Полибий, описан в глава X от неговите «Истории» (виж бележките на автора в края на книгата)

(обратно)

Пролог

«Мемнон вече бил назначен от Дарий за наместник на Долна Азия и командир на цялата флота».

Ариан, «Походите на Александър», Книга 1, глава 20

Пътят от Миласа до Халикарнас беше разчистен за преминаването на личния пратеник на Царя на царете Дарий. Дарий беше изпратил от Персеполис по много важна задача Митра, пазителя на царските тайни; човекът, който действаше в сянка. С черна наметка с качулка и лице, скрито от златисто-червена маска, той бързаше да изпълни поръчението на господаря си. Заобиколен от личната си охрана, Забулените, той препускаше по пътя към Тройната порта — зейналият като пещера вход към голямото морско пристанище Халикарнас. Придружителите му влязоха преди него — облечени в черни роби, препасани с пурпурни пояси и сребристобели маски, които трябваше не само да пазят устата им от праха, но и да скриват самоличността им. Всеки от тях носеше личния печат на Дарий, завързан на кожена каишка около китката си. Те се понесоха по пътя като ангели на смъртта. Не беше нужно да викат или да настояват: самото им присъствие беше достатъчно, за да се отдръпнат всички. Пътниците, изплашени от тези мрачни воини на тъмни коне със сребристочерни наметала и сбруя, бързо се отдръпваха встрани. Някои дори падаха на колене, притискаха чела в земята и запазваха мислите си за себе си. В тези опасни времена никой не смееше да протестира. Александър, Македонският вълк, беше разбил войската на Великия цар в кървава битка при Граник и беше поел на югоизток, където беше превзел големите градове Ефес и Милет.

Естествено, пътниците разговаряха помежду си в кръчмите и хановете из многобройните оазиси покрай царския път. Говореха, че Персийският лъв трябва да предизвика Македонския вълк, но тези думи бяха вдъхновени по-скоро от тежкото вино, отколкото от познания по военна стратегия. Войските на Александър бяха тръгнали на поход по крайбрежието на Егейско море и завземаха пристанищата едно след друго с лекотата, с която млада девойка обира зрелите ябълки в отрупана с плодове градина. Всички предполагаха какъв ще е следващият ход на Александър: търговците ценяха мира и парите, но не изпускаха от поглед воините.

Според слуховете Александър бил в планините на северозапад; гостувал на белокожата пълничка Ада с къносаната коса, някогашна царица на Кария и владетелка на най-големия й град Халикарнас. Тя беше прогонена завинаги от роднината си от Пиксадор и персийския сатрап Оронтобат, и принудена да се крие в пустите планини, където прелитаха само сови — като бледа сянка на някогашната си слава. Хитрият Александър я ухажваше или поне така твърдяха търговците. Появил се в малкия двор на царица Ада, целунал отрупаните й с пръстени ръце и обещал да я върне на законния й трон. Ада примигвала с очертаните си с въглен очи и кършела пръсти, хвърляйки лукави погледи към златокосия завоевател, който още нямаше двадесет и пет години, но вече бе успял да прониже като стрела сърцето на империята на Дарий.