«Вълшебният килим»

Карл Май

Вълшебният килим

В главната джамия на Мешхед Хюсеин, прочутия шиитски поклоннически град, може да се види под молитвената ниша един килим, за който се разказва следната история.

При Яир, известния в целия Изток тъкач на килими, отишъл също така известният мусан’ниф Юсуф ел Кюркджи да поръча един килим, който трябвало да стане собственост на неговия писател, младия кутуби Масак. Ияр отговорил:

— Аз всъщност нямам време за тази работа, но заради теб ще я приема. Тя е предназначена за Масак, към когото храня уважение. Ето защо ще ти доставя най-доброто, което ми е по възможностите.

След известно време Юсуф ел Кюркджи наминал да огледа започнатата работа. Когато го сторил, казал:

— Не съм доволен от теб, о, Яир. Аз исках шарки, които да се харесват на всички и най-вече на хамалите и магаретарите, ала ти май не си ме разбрал.

Тогава килимарят отговорил:

— Ти си отредил тази работа за кутубията Масак, който не е нито хамалин, нито магаретарин. А ако мислиш, че моето изкуство се домогва до благоволението на неведущите, то много се лъжеш. Остави ме да работя както желая и ще бъдеш доволен!

— Какво е това, което желаеш? — попитал Юсуф.

— Един вълшебен килим, който насочва всеки крак, стъпил на него, по пътеката на любовта. Аз го тъка от нишки, които никога няма да се променят, а ще се запазят навеки.

Това уверение било достатъчно за кюркджията. Той си тръгнал успокоен. Но когато след няколко дни пак дошъл да види напредването на работата, лицето му по тъмняло и той казал:

— Виждам фигури, които не ми се нравят, а и на никой друг не биха се понравили! И виждам основата изпълнена със стихове за мъдростта, любовта и милосърдието, които смущават очите на съзерцателя. Моля те, недей да продължаваш по този начин!

Тъкачът го погледнал сериозно, поклатил учудено глава и отвърнал:

— Смятах те за ценител на моето изкуство и мислех, че храниш доверие към мен. Заблудил ли съм се? Ако искаш от мен произведение, не смущавай възникването му и изчакай с присъдата си, докато стане готово. А ако не можеш да изтраеш, иди на пазара. Там копнеят за купувачи, ала онова, което днес се добива с дребнави пазарлъци, утре вече бива разкъсвано.

Кюркджията се отдалечил мълчаливо. Не разбрал Ияр, макар никоя от думите му да не му се изплъзнала. Ала когато отишъл за трети път и погледът му паднал върху полуготовия килим, извикал:

— Машаллах! Какво виждат очите ми? Въпреки волята ми ти продължаваш да изпълваш основата с нежелателни слова, а фигурите по нея ще предизвикат недоволството на всеки истински вярващ! Скъси произведението и прибави бързо бордюра! Понеже съм го поръчал, ще го задържа, макар да не ми харесва. Вярно, сега килимът ще стане по-къс, отколкото мислех, ама на пазара има достатъчно други, от които да набавя за кутуби Масак, та да остане доволен.

Тогава Ияр се надигнал от своята работа, усмихнал се меланхолично и заговорил:

— Значи наистина си ме смятал способен само за създаване на стока за пазара и си ме считал за син на обикновен вкус! Ако бях такъв, щях да седя като другите на пейката пред дюкяна и да си дера гърлото за купувачи. Само че аз тъка по мисли, които не са за кратко време, а когато свършвам, тези мисли са изпълнили определено дело. Върви си спокойно и купувай оттам, където сега искаш да купуваш! Не е необходимо да запазваш работата ми, нито да я плащаш. Не моят занаят, а Аллах се грижи за мен!

Юсуф ел Кюркджи се отдалечил колебливо, споходен от предчувствието, че е постъпил глупаво. А Ияр завършил килима и го изпратил на Ел Акил, най-мъдрия от халифите.

Този накарал да го проснат пред неговия трон, събрал велможите на своето царство и когато те застанали пред килима, рекъл:

— Помолете се със свещената Фатиха и седнете после на тази тъкан! Казаха ми, че това е килим за съвещания. Искам да го изпитам.

Тогава великият везир пристъпил напред и казал:

— Не искаш ли да развиеш свещеното знаме на Пророка, та да понесем учението на исляма на върховете на нашите ятагани? Нека се посъветваме дали това е волята на Аллах!

— Желанието ви ще бъде удовлетворено — отговорил халифът. — Коленичете по края на килима да се помолите!

Всички се подчинили. Килимът бил в сив цвят и по него не се виждало нищо — ни стих, ни изображение. Но едва заизричали след четеца първите думи на Фатиха, той започнал да оживява. Средната част се изпълнила е тъмнота, по която се появявали със златен блясък стих подир стих, в същата последователност, с която ги бил втъкал Ияр. Израснало зеленото, развяно знаме на Пророка и около него се стълпили всички онези фигури, които не се харесвали на Юсуф ел Кюркджи: виещи и танцуващи дервиши, софти, улеми, мисионери, срутващи се колони, храмови жреци. Всичко това идвало и заставало ясно пред очите на молещите се, докато изговорили последните думи на Фатиха:

«Води ни по Правия път. Пътя на тези, които си благословил, не пътя на заблудените, и заслужили Твоя гняв.» ^[1]

Едва били тези думи изречени и изображенията почнали да се преобразяват. Били точно толкова, колкото молещи имало. И пред всеки се намирало удивително приличащото си, но разкривено изображение на неговото собствено верую.

Четецът на молитвата скочил изплашено и извикал, изпълнен с ужас:

— Не, не, това не съм аз! О, Аллах, направи така, че да бъда друг!

Тогава халифът Ел Акил слязъл от своя трон, застанал по средата на килима и рекъл:

— Вие всички сте това, което виждате тук. Килимът показва характерностите на вашето верую. Внимавайте сега какво ще се случи!

Те вдигнали погледи, изпълнени с удивление, какво ли щяло да се случи. Неговото лице се променило, снагата му станала друга, вече не халифът, а Ияр, тъкачът, стоял на своя килим. Той вдигнал повелително ръка и заприказвал:

— Отстъпете назад, видяхте достатъчно! Когато килимът ви покаже в по-добро изображение на вашата вяра, тогава ще имате разрешението да разгърнете знамето на Пророка. Сега вие виждате тук моя дух, който живее при своето творение. Аз ще го поставя в храма на Аллах. Ходете там, когато искате да се посъветвате! Моят дух винаги ще ви казва истината!

Едва бил изрекъл тези думи и изчезнал, а с него и килимът от смаяните им очи. А на другия ден тръгнала мълвата, че под молитвената ниша на джамията в Мешхед Хюсеин лежал един голям, сив килим, който не можел да бъде махнат. Бил дошъл незабелязано през нощта, никой не бил го донесъл, всички пазачи на джамията били готови да се закълнат в това.

* * *

Особен ще сметне читателят подобния на приказка разказ «Вълшебният килим», намерен в посмъртния архив на Карл Май. Изследователите на неговото творчество дълго не знаеха какво да правят. Това явно бе притча, произхождаща от времето след 1901, когато все по-решително се изразява със символи. Близо до ума беше, че имената предполагат непосредствена шифровка, защото в произведенията си от това време Май постъпва по подобен начин. Едно указание на неговата вдовица и името Юсуф доведоха до решаване на загадката. Приказката «Вълшебният килим» стои във външна и вътрешна взаимовръзка с възникването на повествованието «И мир на земята». То се появява в по-къса и малко по-друга форма под заглавието «Et in terra paxl» в един голям сборник на прочутия издател, тайния придворен съветник професор Йозеф Кюршнер. Той е озаглавен:

«Китай. Един паметник на ратниците в световната политика. Описания на живот и история, война и победа», с 30 цветни репродукции, 716 илюстрации и 2 карти. Издателство «Херман Цигер», Лайпциг. По-късно? Берлин, Дойче Кригербунд-Буххандлунг д-р Ханс Натге. Предговор от края на 1901.