«Траперът „Лешоядовия клюн“»

Карл Май

Траперът "Лешоядовия клюн"

1. Чудноватият лорд

Там, където мощната Рио Гранде дел Норте — гранична река между Мексико и Тексас — се влива в морския залив, е разположено пристанището на Ел Рефугио. Въпреки големината на Рио Гранде и многобройните природни дадености на Ел Рефугио, през 1866 година този град все още оставаше чужд на съобщенията. Причината се дължеше отчасти на неуреденото състояние на онези местности и отчасти, че вътрешността на страната, през която протича реката, още не беше открита за световната търговия.

Тъй че, когато корабът на сър Хенри Дридън, граф Нотингам — пълен с оръжия, боеприпаси и пари за Хуарес — хвърли котва в пристанището, освен един мизерен бразилски барк, нямаше други големи плавателни съдове. На борда си Дридън имаше два малки витлови парни катера, строени за плитко газене, и известен брой лодки, предназначени да превозят товара по реката.

Съдържанието на кораба беше разтоварено и двата катера и товарните лодки, взети на буксир от тях, легнаха на котва на известно разстояние от устието нагоре по течението. Там зачакаха с копнеж завръщането на Лешоядовия клюн, вестителят, когото англичанинът бе изпратил до Хуарес да съобщи за неговото пристигане.

Лорд Дридън обитаваше малката, удобно подредена каюта на единия катер. Той чакаше с нетърпение скаута и се безпокоеше да не му се е случило някакво нещастие. Беше повикал в каютата при себе си своя кормчия.

Беше вечер и мракът вече се бе спуснал.

— Според изчисленията на Лешоядовия клюн, трябваше вече да е тук — изрази мнението си Дридън. — Аз не бива да губя време. Ако не дойде, най-много да изчакам да мине и утрешния ден, след което тръгвам.

— Без водач? — попита кормчията.

— Сред хората има двама, които познават реката на известно разстояние нагоре по течението. Освен това се надявам да срещна Лешоядовия клюн по пътя.

— Но ако е претърпял на връщане злополука?

— В такъв случаи ще опитам да се оправя без него.

— Ами ако пък го е сполетяла още на отиване и следователно изобщо не е стигнал при Хуарес?

— Тогава работата наистина би била лоша, тъй като президентът няма и да знае за моето присъствие и мисията ми я грози опасност. Но от друга страна е невъзможно да остана тук. Ако французите надушат, като нищо ще хукнат насам да конфискуват всичко.

— Което щеше да ги погуби, предполагам!

Тези думи бяха изговорени откъм наполовина отворената врата на каютата и когато двамата устремиха погледи нататък, разпознаха горещо очаквания гост.

— Лешоядовия клюн! — извика Дридънс явно облекчение. — Слава Богу!

— Да, слава Богу! — повтори траперът, пристъпвайки напред. — Голямо бързане падна! Не е шега, сър, да оставиш толкова плаване нагоре, че после пак надолу. А сега, като пристигам, цяла вечност не мога да ви открия. Нямах и понятие, че сте се установил на това място.

— Но все пак ме открихте. Кажете и вие как сте!

— Благодаря, сър, горе-долу добре.

— А поръчението?

— Изпълнено. Вие екипирахте ли се за пътуването?

— Да. Двадесет мъже. Мисля, че е достатъчно. И тъй, говорихте с Хуарес?

— Да, но той не беше в Ел Пасо дел Норте, а във форт Гуаделупа, там се срещнах с него.

— Я гледай! Да не би да е знаел за вас и да ви е пресрещнал?

— Не, сър. Хич и не знаеше, предполагам. Идваше, така да се каже, по собствена инициатива. Там горе се случиха особени неща, които ще ви разправя, сър.

Очите му обходиха търсещо каютата. Забелязвайки, Дридън посочи едно походно кресло:

— Седнете и разказвайте!

— Хмм! Аз не съм устроен за такива дълги разкази, сър. При речи гърлото ми пресъхва твърде лесно и би било добре, ако вие…

— Хубаво! — прекъсна го Дридън засмян. — Веднага ще се погрижа за капчици, които имат способността да навлажняват разсъхнали гърла.

Той отвори един вграден шкаф, измъкна някакво шише и напълни една чаша:

— Заповядайте, пийте, мистър Лешоядов клюн, впрочем, сигурно сте и гладен!

— Не отричам, сър, само че гладът ще благоволи да почака. Яденето има навика да смущава говора. Думите напъват да излязат, залъците пък да се спуснат; те се срещат някъде по пътя и от цялата тая работа естествено нищо разумно не може да възникне, предполагам. Но с глътка ром човек бива да разкваси език, без това да му попречи.

С тези думи сръбна пестеливо от чашата. Истинският уестман рядко е пияч.

— Любопитен съм какво ще ми разкажете — рече Дридън. Янки кимна с лукава усмивка.

— И аз съм любопитен как ще го възприемете — отвърна.

— Значи действително важни неща за нашето начинание?

— Да, но важни също така и в друго отношение.

Той направи някаква тайнствена и същевременно дяволита физиономия.

— Та така, пристигнах във форт Гуаделупа, при стария Пирнеро — великолепен стар човек, ала все пак доста голямо магаре, сър.

Ораторът се поизвъртя, присви уста и плю — много вероятно като в спомен за беседата си с Пирнеро — с такава безпогрешност, че струята премина непосредствено край Дридън и излетя през отворения люк на каютата.

Лордът бързо отдръпна глава.

— Този изстрел — укори, — за мен ли беше предназначен, моля?

— Нямайте грижа, сър! — отговори траперът спокойно. — Имам навика да улучвам онова, което целя. Не се намирахте в ни най — малка опасност! И тъй, отидох в Гуаделупа и попаднах на Черния Жерар. Възнамерявах да го задължа да ме отведе до Пасо дел Норте, но се оказа ненужно, тъй като Хуарес идваше към мен. Това си имаше своите причини. Чухте ли, че борбата вече започна?

— Нито думица.

— Е, Хуарес започна да настъпва. Апачите са на негова страна. С тяхна помощ разби неприятеля при форт Гуаделупа. Сега президентът е на път за град Чиуауа, за да го покори. От Чиуауа ще се отправи към Монклова и след като го превземе ще дойде да се срещне с вас.

— Къде?

— При сливането на Рио Сабинас с Рио Саладо. Пресметнато е така, че да пристигнем по едно и също време на мястото на срещата, ако потеглите утре заран, сър.

— Бих могъл да отплавам още тази вечер, стига да не ме препятстваше тъмнината.

— Тя не е пречка. Реката е достатъчно широка, а водата блести и в мрака, така че може да се различава от сушата.

— Хуарес лично ли ще дойде или ще изпрати представител.

— Ще дойде лично, предполагам.

— Естествено с достатъчен конвой?

— Това се подразбира! Хора няма да липсват, понеже, веднага щом се появи в Чиуауа, всичко живо ще се стече към него.

— Значи със сигурност знаете, че е разбил французите?

— От сигурно по-сигурно, тъй като присъствах и включих помощта си.

— Самият Хуарес ли предвождаше хората си?

— По същина да, макар и в боя да не взе персонално участие. Главните лица, поне в началото, бяха Черния Жерар, който отбраняваше форта, и Мечешко око, вождът на апачите.

Лешоядовия клюн постави силно ударение на прозвището. Дридън дигна бързо глава:

— Мечешко око? Какво сходно име!

— С Мечешко сърце, нали? — запита ловецът.

— Да, действително — отвърна. — Вие познавахте ли този индианец?.

— По-рано не, но сега вече да — промърмори с равнодушен тон Лешоядовия клюн.

— Какво говорите! Познавате вожд на име Мечешко сърце? Къде го срещнахте?

— Тъкмо сега във форт Гуаделупа?

— Значи е чиста случайност. Индианците много често си слагат животински имена. Някой е приел това.