да вдигна ръка спокойно и самоуверено,
да опиша една безконечна крива линия с малкото си перо,
да кажа: — Дайте ми билет за този рейс! —
И да потегля с първият експрес…
Но аз не съм американски милиардер, колониален плантатор,
златотърсач, мошеник, фалшификатор.
Не съм англичанин-турист,
моряк или авиатор,
нито знаменит артист,
нито „звезда“, нито дори „мис“…
Казват, божа искра в мене тлее,
но, знам, която ме е залюляла, тя ще ме и долюлее:
ще живея като всеки безприютен бохема,
който мечтае да напише гениална поема,
и ще предам богу дух като всеки български поет,
като завещая: на хазайката някой неизплатен наем,
на другарите — някой абонамент и дребен заем
и на поколенията — някой и друг вдъхновен ред,
неутоления си глад и жажда
и философския въпрос: защо човек се ражда?
Вие, които ме разбирате и обичате,
когато умра, недейте да ме оплаквате и кичите.
Сложете ми наместо постеля картата на земното кълбо,
наместо покров — картата на звездното небо
и напишете:
Спи мирно между земята и небето,
бедни поете.
Комментарии к книге «Мансардни мечти», Елисавета Багряна
Всего 0 комментариев