Елисавета Багряна
Мансардни мечти
Тази нощ моята мисъл лети като огнена комета
в междузвездното пространство.
Тази нощ моят копнеж опасва кано Млечен път земята.
О, това възнесение на поета,
това лирическо пиянство,
тази неутоленост на душата!
Защо ми даде това тяло и този безпределен дух, о боже?
Тази жажда за всички морета,
този глад за петте континента,
това сърце за всички раси на земята
— за врага и брата?
Къде и как да избягам от собствената си кожа —
аз весталка, мегера и дева,
аз, бедна дъщеря на Ева?
Вечно ли ще нося като охлюва на гърба си
черупката на ористта си?
Никога ли няма да видя белите северни сияния,
да прелетя над тропиците и Атлантика?
Никога ли няма да стъпи кракът ми по островите на Океания
и да потъне погледът ми в южните съзвездия на Пасифика?
Защо не мога да застана пред гишето на пътническото бюро,
дето пъстрата карта на земята
виси опъната на стената
като кожата на одрана пантера,
Комментарии к книге «Мансардни мечти», Елисавета Багряна
Всего 0 комментариев