Елисавета Багряна
Мъгла
1
ТАЗИ БЯЛА СТЕНА на мъглата,
пред прозореца плътно издигната,
този дъх неподвижен и блатен,
те ли хранят с отрова енигмата,
що е нокти забила в челото ми,
в мисълта ми просмукала злото?
Обсадена, заключена в себе си,
диря път към света вън от мене.
Тези дяволски сплетени ребуси,
това клоунски жалко съмнение,
дали край са, дали начало?
Или в мен радостта е умряла?
Още гледам и ходя, и дишам,
още мисля, зова и мечтая,
но къде е възторга предишен
да разбие стените на стаята
и в мъглата, в безпътната киша
като фар моя път да опише?
Неотдавна в живота ми труден
ти бе фокус на светли желания,
ти бе цел на усилия луди.
Днес между ни е плътно мълчание —
като тази мъгла, що поглъща
светлините, дърветата, къщите…
2
КОГАТО НОЩ СЕ СПУСНЕ над земята,
градът заспи, шумът замре в съня,
до тебе се пробужда самотата —
Комментарии к книге «Мъгла», Елисавета Багряна
Всего 0 комментариев