ТИ ВИЖДАШ ЧОВЕКА —
върви до тебе, работи, говори,
прилично облечен, пътува, чете,
а сам непроницаем, нечетим.
С кой уред ще прислушаш душата му?
С каква механика ще проникнеш
в небосвода на мечтите му.
Как ще прочетеш
метеорите в мисълта му?
Как ще изчислиш
изгрева на надеждата,
пълнолунието на страстта,
затъмнението на скръбта,
дълбочината на разочарованието?
Как ще измериш
оня катастрофален прилив на отчаянието,
който ще разруши брега на търпението,
ще разкъса телеграфните жици на нервите
и ще удави в собствената му кръв
това бедно
човешко сърце?
ВЕЧЕР,
ГРАД —
електрически, бетонен,
милионен.
Светлини, афиши, измами —
реклами, реклами, реклами…
Многохилядна тълпа,
хилядоустен шум,
сирени, свирки, звън.
Вестникопродавачи крещят:
Война!
Афери!
Борсови операции!
Световна паника!
Поток от коли,
река от тела,
очи, зъби…
ЛЕТЯЩ АВТОМОБИЛ —
черен, блестящ, луксозен.
Писък!
Момичето остава простряно на паважа.
Произшествие — ще кажат.
Черна тълпа зрители.
Движението спира
— за миг.
Социалните грижи са тук.
Обществената безопаснот е тук.
Причината?
Виновният?
. . . . . . . . .
Бледата, тънка
мъртва ръка
стиска —
малка, бяла,
мокра
кърпичка…
Комментарии к книге «Сеизмограф на сърцето», Елисавета Багряна
Всего 0 комментариев