Елисавета Багряна
Париж
1
ОБИЧАМ ТВОИТЕ безбройни сиви улици,
през вековете оцелели тъмни къщи
и кафенетата с космополитна пъстра публика,
и твоя дъжд, и замъгленото небе намръщено.
Да гледам привечер, на Pont des arts поспряла,
новлеклите се черни шлепове по Сена,
Cite-то, като кораб над водите нос подало,
готово сякаш всеки миг да тръгне по течението.
Да скитам без посока, чужда и далечна,
залутана из непознатите квартали,
или от някоя тераса да погледам вечер
реката на тълпата, булевардите заляла.
Далеч от тебе, изведнъж настъпват мигове —
зачезвам твоя дим бензинов да подишам
и болна от носталгия, се вдигам и пристигам
като в родина, може би от друг живот предишен.
— Париж, огромен паяк, спрял се неподвижно,
заметнал тънката си мрежа над земята,
стоиш и чакаш — жертвите отвсякъде прииждат,
изсмукваш им кръвта и непотребни, ги замяташ!
2
ИЗПРАШЕН, УМОРЕН, сразен — денят си отминава.
Над Сена тамян кадят издъхнатите пари.
Спусни се нощ, желана нощ за отдих и забрава!
Разкрий, Париж, магеснико, вълшебствата си стари!
Комментарии к книге «Париж», Елисавета Багряна
Всего 0 комментариев