Константин Балмонт
Звезда на пустинята
Понякога в пустинята се чуват гласове,
но никой не знае откъде са.
Думи на един бедуин
1
Ела, о, господи, се моля аз!
Години трийсет в пясъци се скитам
и нося твоя огън, твоя глас,
и те очаквам, и за тебе питам.
Ела, о, господи, се моля аз!
Не съществуваш, разумът крещи,
ала сърцето ми във теб се врича,
и падам, и се мъча, виждаш ти —
душата ми не лъже, тя обича,
макар че друго разумът крещи.
Помилуй своя роб, потънал в скръб!
Не стигат сили в знойната пустиня,
изгрей пред мене като огнен стълб,
яви ми се, жадувам за светиня.
Помилуй своя роб, потънал в скръб!
2
Комментарии к книге «Звезда на пустинята», Константин Дмитриевич Бальмонт
Всего 0 комментариев