Константин Балмонт
Един извод
Светът най-сетне ми е ясен,
кои сме, от какъв сме сой.
С единството му съм съгласен,
и целият Всемир е мой.
Стихиите му аз познавам
и всяка дума, всеки знак.
Тук не за пръв път преживявам,
а жива е душата пак.
И тук сред старите планети
създателят на нови бях.
Възраждането под небето
и чародейството възпях.
Метала, без да се отчая,
аз хвърлях в бляскавата жар,
че и в началото, и в края
е силен, който бил е стар.
Аз знам, че има и забрава.
Но ми е сладко — ням, без глас,
нещата да доразгадавам,
да мразя и обичам аз.
Прекрасна и завидна орис —
свободен и в окови бях.
О, аз съм волността в простора,
живот и смърт, и страст, и страх.
Не само хармоничност крие
витиеватият ми стил —
ако поискам ще убия,
а може би съм и убил.
Но идва време на надежда,
пронизва спомен мрака пуст,
Комментарии к книге «Един извод», Константин Дмитриевич Бальмонт
Всего 0 комментариев