Стюар Мерил
Посещението на Ерос
Аз искам като наш приятел да влезе Ерос днес у нас —
ми каза в пурпурния здрач на есенния ден, любима,
а в плетения прост кафез цареше скръб неутешима:
о, гукащите гургулици с невнятен плач — като в несвяст.
Да, Ерос като пръв приятел ще влиза винаги у нас —
отвърнах аз, заслушан как отвъд лехите с хризантеми
внезапно брулнати листа затрупват гробовете неми
в жълтеещата се горичка, докосната от ранен мраз.
И ето че почука Ерос, решил да влезе и у нас —
по-нежен и от Святостта, обнажен като Чистотата, —
запратил в слънцето стрели, те сипят се сред самотата
като смеха му — смях безгрижен на бог щастлив и сладкоглас.
Добре дошъл у нас, о, Ерос, добре дошъл и днес у нас,
да вдигнем пълни чаши пак пред запламтялата камина;
ела, божествено дете — и както днес не ни отмина,
от изневери избави ни, щом всичко тук е в твойта власт.
Засмя се ненадейно Ерос и влезе след това у нас,
и вратовете ни обви с ръце — хомота на мечтите;
устите ни отключи той и сам отвори ни очите:
защо сме тъй неблагодарни, че бил разпалвал нашта страст!
Заключихме вратите после, тъй както никога у нас,
да не излиза от дома нехаещият скитник Ерос;
Комментарии к книге «Посещението на Ерос», Стюар Мерил
Всего 0 комментариев