«Черният рицар»

Кони Мейсън

Черният рицар

ПРОЛОГ

Уелс, 1336 година

Внушителният рицар впи в опърпаното десетгодишно хлапе студените си сиви очи, в които не се четеше състрадание.

— Знаеш ли кой съм аз, момче?

Момчето хвърли кос поглед към странния рицар, но не се огъна пред безстрастните, твърди като кремък, очи.

— Не, сър.

— Майка ти нищо ли не ти е казвала за баща ти?

— Казваше, че е англичанин и не я искал. Оженил се за нея и после я изоставил. Мразя го! — изрече детето със свирепа решителност. — Макар никога да не съм го зървал, винаги ще го мразя!

— Хъм! — изрече високият рицар, поглаждайки безбрадата си челюст. — Пази тази омраза, момче. Подхранвай я. Тя ще ти трябва, за да можеш да издържиш в идващите години. Светът няма нужда от копелета.

Момчето се изпъна гордо, издаде напред квадратната си брадичка с войнствен жест и заяви:

— Аз не съм копеле, сър. Баба Нола казва, че баща ми и майка ми са били венчани от свещеника в селската черква, а тя не лъже.

— Трудно ще ти бъде да го докажеш, момче — каза сурово рицарят. — Ако искаш да оцелееш, по-добре си избий от главата тези измислици.

— Тебе какво те е грижа? — озъби се момчето. — Кой си ти?

— Разбирам, че майка ти те е кръстила Дрейк — каза рицарят, пренебрегвайки въпроса. — Добре го е избрала. Това име означава дракон. Хубаво име. Добре ще е да запомниш какво означава и да бъдеш достоен за значението му.

Дрейк погледна през рамо към колибата, която споделяше с баба Нола, и я видя да стои на прага, кършейки неспокойно ръце. Изглеждаше изплашена. Да не би английският рицар да иска да им навреди?

Рицарят продължи да гледа втренчено Дрейк, сякаш се опитваше да реши нещо извънредно важно.