«Омагьосан кръг»

— Откъде разбрахте за него? — Трудно беше да се проведе смислен разговор с този мъж…

— Боя се, че не мога да ви отговоря на този въпрос. Професионална тайна.

— Но какъв сте вие, да не сте репортер?

— Нищо подобно — увери я Сет с дълбок гърлен смях, — макар голяма част от това, с което се занимавам, да се свежда до издирване.

— И с какво се занимавате?

— Купувам и продавам коне. Надявах се да поговоря с вас за продажбата на това жребче.

Кортни блъсна оградата и се отдалечи от нея.

— Не е за продан — процеди през зъби в отговор.

Сет примигна при тази неочаквана промяна, но всичко, което каза, беше:

— Какво е родословието му?

При цялата тази провокираща мъжка привлекателност, при целия този възхитителен съблазняващ чар той беше търговец на коне! Почувства се предадена, а устните й се извиха в ядна гримаса.

— Какво значение има? Никога няма да продам Гас!

— Гас?

— Да, Гас — повтори тя с раздразнение. — Да не би да очаквахте, че го наричам Мистър Пролетна Светлина?

— Предполагам, че не, но Гас?

— Той е достоен син на селото. — Гласът й омекна. — Няма нищо, което да обича повече от това да се търкаля в прахта. Мисли си, че Бог е създал калта специално за него.

— Хм, ярка индивидуалност.

— Разглезила съм го, ако това имате предвид — каза Кортни и усмивка смекчи изражението й. — Той мисли, че аз по цял ден нямам друга работа освен да охкам и да ахкам след всичко, което прави, и всеки път очаква някое лакомство.

— Изглежда доста добър.