— Ти си разглезен, Гас, и знаеш това, нали? — прошепна тя, докато с едната си ръка галеше красивата извивка на врата му, а с другата подаваше захарче на жребчето. — Може би няма да мога да намеря треньор, който да съумее да направи нещо от теб, и в крайна сметка ще се наложи да гледам как до края на живота си се надбягваш с пеперудите.
Кортни потръпна. Тя знаеше, че ако Гас не печели състезанията, ще трябва да го загуби. Не мислеше, че би могла да го понесе. Беше го отгледала, присъствала бе на раждането му, беше край него при първата му настинка. Той беше нейното конче, нейното бебе и щеше да стане голям шампион. Трябваше да стане!
— Наистина прекрасно животно.
Кортни се обърна при звука на непознатия глас. Мъж гигант, нещо като Атлас в дрехи, стоеше на три крачки от нея и се усмихваше по начин, който заплашваше мисълта и тялото й да изгубят способността си да функционират. Безупречно облечен, с тъмночервено сако, вратовръзка и кафяви панталони, със старателно сресана вълниста руса коса и току-що излъскани тъмнокафяви кожени обувки той просто стоеше там и я наблюдаваше с момчешка усмивка, за каквато рекламните агенти биха дали живота си.
— Кой сте вие? — измънка Кортни, прекалено объркана, за да отдава значение на добрите маниери.
— Сет Камерън. — Протегнатата му ръка обхвана нейната. — Минавах оттук и не можах да устоя на желанието да погледам кончето ви.
Макар и все още заслепена от присъствието на този огромен мъж, тя присви очи.
— Не бихте могли да видите пасбището от пътя.
Как бе възможно някой толкова грамаден да изглежда така отнесен? Добре де, не точно отнесен, но в него имаше нещо, което й напомняше за мече играчка, а и тази усмивка… Кортни отново облегна елегантното си тяло върху оградата.
— Имах предвид алеята към фермата — обясни той, сочейки към мястото, където беше паркирал сивия, като цвета на очите му, ягуар.
— Какво правите в моята ферма?
— Наблюдавам жребчето ви.
Комментарии к книге «Омагьосан кръг», Димитрова
Всего 0 комментариев