«Хубавицата от далечната страна Нигозетия»

Хубавицата от далечната страна Нигозетия

Грузинска приказка

Живеел някога един цар, който имал трима синове. Остарял бащата, почти ослепял и се замислил:

— Трябва да проверя кой от синовете ми е най-достоен да царува.

Повикал старецът най-големия си син и го попитал:

— Кажи ми кое е най-сито, кое е най-бързо и кое е най-прекрасно на света, — искам да те проверя дали си достоен да царуваш. Ако отговориш както трябва, ще те сложа на престола.

А царят имал един чудесен кон. И най-големият син казал:

— На света няма нищо по-сито от вашия кон, по-прекрасно от съпругата ви (това за майка си!), по-бързо от хрътките ви.

— Не, синко, не си достоен да царуваш — рекъл бащата и повикал средния си син. Средният син отговорил:

— Най-прекрасна е жена ми, най-сит е конят ми, а най-бърза е хрътката ми.

— Не, и ти не си достоен за цар — продумал бащата и повикал най-малкия си син.

— Надеждата ми е в теб, синко — и зрението ми трябва да върнеш, и гатанките ми да отгатнеш. Кажи ми кое е най-сито, кое е най-прекрасно и кое е най-бързо на света?

Най-малкият син казал:

— Какво може да бъде по-прекрасно от пролетта, по-сито от плодната есен и какво може да бъде по-бързо от погледа ни — нашият взор за миг всичко достига и обгръща.

— Наистина, само ти си достоен за цар — рекъл бащата, — ти ще ми върнеш и изгубеното зрение.

— Добре — казал синът, — дайте ми само да помисля.

Както казахме, царят имал един чудесен кон. Момъкът отишъл при коня, а конят проговорил: