«Удегейският ловец и неговият син»

Ангел Каралийчев

Удегейският ловец и неговият син

Удегейска народна приказка

Живял на света един ловец. Името му било Геента. Неговата жена родила син.

— Ти отгледай момчето — поръчал ловецът на жена си, — аз пък ще отида да намеря великана Саломка и да си премеря с него силите.

— Моля ти се, не ходи! — казала жената. — Колко свят е погубил този великан! Ще затрие и тебе. Ние какво ще правим сами с малкия?

— Мене Саломка не може да ме затрие, защото съм много силен. Ще ида, тъй като не мога да стоя спокойно, когато Саломка избива хората.

— Щом като си намислил — иди, но най-напред опитай с лъка. Ако твоята стрела прехвърли седем превала, тръгвай!

Опънал лъка си Геента, но стрелата му отлетяла само на един превал. Тогава жена му го хванала за ръката и викнала:

— Стой бе, човек! Къде ще ходиш с това слабо оръжие!

Но Геента се отскубнал и потеглил на бой срещу великана.

Вървял, вървял покрай една река и най-напред видял старец и старица, запретнали ръкави — ловят риба. Старецът дигнал ръка над челото си и попитал ловеца:

— Къде отиваш?

— Отивам на бой срещу Саломка!

— Хайде покажи каква сила имаш! Удари този плет, с който съм преградил реката, за да се събира рибата.

Геента ритнал с крак върбовия плет, но можал само малко да го поразклати.

— Човече — поклатил глава старецът, — ти си бил много слаб. Върни се по-добре у дома си. Нямаш сили да се бориш със Саломка!

Геента нищо не отговорил, но тръгнал по-нататък.

Стигнал до една голяма могила и видял жилището на Саломка, по-високо от кедрово дърво. Влязъл вътре и се провикнал:

— Тука ли живее Саломка?

— Тука живее! — отговорил отвътре старчески женски глас. — Ти защо си дошъл?