«Умният тъкач. Арменска приказка»

Имало едно време един цар. Веднъж слугите му известили, че от съседното царство бил пристигнал важен велможа, за да му предаде волята на своя владетел. Царят посрещнал пратеника, седнал на престола си, заобиколен от всички сановници. Чужденецът се приближил и без дума да продума, описал с тебешир една черта около престола. Подир това се отдръпнал настрана, скръстил ръце на гърди и зачакал.

Царят нищо не разбрал от тая работа. Запитал го:

— Какво значи това?

Пратеникът се поклонил и нищо не отвърнал — сигурно не знаел езика на тая страна.

Обърнал се царят към съветниците:

— Отгатнете какво иска да каже тоя човек!

Всички царедворци се струпали около престола, гледали чертата, клатели глави и гладели бради — никой не можел да разбере какво означава тая черта.

Царят се поизплашил малко от тая загадка, а дваж повече се разсърдил на недосетливостта на своите съветници. Развикал се:

— Срам и позор! Мигар нито един от вас не може да проумее какво значи тая тебеширена черта около моя престол? Всички ще ви обезглавя, никакъвци такива!

Заповядал царят на слугите си да тръгнат из града и да намерят някой човек, който е по-умен от неговите царедворци и съветници.

Разтичали се царските слуги на четири страни да дирят някой умник. Обходили целия град, влизали във всички къщи. Но никой не се наемал да разгадае загадката.

Накрай слугите спрели пред една вехта къщичка:

— Чакай — рекли те — да надзърнем и тук! Понякога мъдростта и под сиромашката стряха живее.

Влезли в една стая. Насред стаята висяла люлка, а в нея — детенце. Никого нямало, люлката размерно се люлеела, а детенцето кротко си спяло.

— Каква е тая работа? — почудили се царските люде. — Как така тая люлка се люлее от само себе си?