«Вълшебният воал»

Вълшебният воал

Имало едно време един рибар, който си живеел честито в колиба на брега на морето.

Един ден, когато хвърлял въдицата, той помислил: «Какъв хубав ден! Морето е синьо, гладко като огледало и зеленината на приморските борове е омайна!»

Докато се любувал на хубавия изглед, някакъв сладък мирис изпълнил въздуха. Той оставил въдицата си и поискал да разбере откъде иде, това вълшебно благоухание. Тръгнал и лека-полека, както прави кучето, проследил дирята на мириса. Така забелязал някакъв великолепен воал, преметнат на едно борово клонче.

— Какъв красив воал! — се провикнал той. — Ще го занеса у дома и ще го запазя грижливо.

Покатерил се на дървото, взел воала и едва слязъл на земята, почнал да го разглежда внимателно. Това бил най-чудният воал, който човешко същество някога е виждало, изтъкан от лунни и слънчеви лъчи, осеян с дребни блестящи звездици.

Рибарят тъкмо се канел да си тръгне, видял да се появява в сянката на един бор възхитителна девойка:

— Добри човече, този воал е мой. Това е воалът на небесните нимфи. Моля ти се, върни ми го!

Рибарят отвърнал, без да се обръща:

Щом е така, този воал е много ценен. Аз ще бъда най-големия глупак, ако ти го върна. Освен това…

Още недовършил, той се обърнал да погледне тази, която говорела с такъв нежен глас. Девойката насреща му била небесна нимфа и едри сълзи се стичали от очите и.

— Моля ти се, дай и го — повторила тя. — Иначе не ще мога да се върна при моите сестри.

Коравото сърце на рибаря се смекчило и той мигновено бил очарован от красотата на девойката.

— Ще ти го върна, но преди това трябва да останеш за малко на земята и да изиграеш за мене най-чудните небесни танци!

— О! Да, аз ще танцувам за тебе! Но трябва преди това да ми върнеш воала.