«Приказка за големия гладник»

Приказка за големия гладник

Тъй ли е, или не е било тъй — не знам, но казват, че

Имало едно време мъж и жена. Те били от бедни по-бедни.

Родил им се син и го нарекли Злочестник. Ала не можели да го нахранят — такъв голям гладник бил той. И млякото на майката пресекнало от немотия и глад.

Какво да правят? Занесли го в града, та дано някой се съжали и го вземе.

Прибрал царят Злочестника, наредил го при себе си. Но той бил такъв гладник, че с нищо не можели да го нахранят. Когато поотраснал, цяла пещ хляб и един овен вече не му стигали. А когато станал момък, съвсем не можели да го наситят: на едно сядане изяждал няколко вола и изпивал няколко кани вино и пак като че ли хапка не е слагал в устата си.

Измъчили се хлебарите да пекат хляб за него и готвачите — да, готвят.

Дотегнало и на царя. Извикал той Злочестника гладник при себе си, дал му пари, плуг и чифт волове и го изпратил да си върви по живо по здраво.

Върнал се Злочестника в родната си къща, но какво ще яде там. Два дни дори не издържал.

Стегнал се той и отишъл пак при царя.

Не бил се нарадвал още царят, че се е отървал от гладника, и ето го него пак на прага.

Какво да прави? Помислил, помислил царят и решил — само с хитрост ще може да се отърве от него.

А Злочестника бил толкова силен, че никой не смеел да му излезе насреща!

Повикал го царят и му рекъл:

— В еди-коя си планина има гора. Донеси оттам дърва, но гледай да са повечко.

А тази гора била змейова — два стоглави змея я пазели. Там птичка не прехвръквала, ветрец не подухвал — всичко треперело от страх пред змейовете.

Но Злочестника не искал и да знае.

— Дайте ми брадва — казал той, — ще отида.

Донесли му елмазена брадва. Ударил Злочестника с брадвата по стената и я направил на пух и прах. Донесли му друга — сто кила тежка; и нея строшил. Донесли му най-после двестакилограмова. Злочестника я метнал на рамо и тръгнал към змейовата гора.

Стигнал той в гората и почнал да сече дърва, буките и яворите хвърчали като трески.

Чули го двата змея, спуснали се към него — чак ревнали от яд.

А Злочестника дори не трепнал.

Дошли те, а той грабнал и двамата под мишница, занесъл ги при колата и ги впрегнал в нея като волове. Натоварил после насечените дърва и подкарал стоглавите змейове.

Така, с шум и трясък, пристигнал той пред царския дворец.

Съобщили на царя:

— Излезте да видите колко дърва е докарал Злочестника.

Излязъл царят, погледнал и примрял от страх.

— Пусни ги, пусни ги да си вървят! — извикал той.

Разтоварил Злочестника дървата, разпрегнал двата змея, свалил им ярема и ги пуснал на свобода.

— Гледайте само да не чуя, че сте направили зло на някого! — извикал след тях Злочестника.

Минало се много време.

Повикал царят Злочестника и му казал:

— Трябва да донесеш жива вода.

А живата вода се пазела от два огромни бивола. Щом видели, че някой се приближава до водата, те се спускали от двете страни и смазвали нещастника.

Злочестника се съгласил:

— Добре, ще отида. Дайте ми само съд, в който да донеса живата вода.

Донесли му две стомни — по двадесет ведра едната, но той ги чукнал една в друга и ги стрил на прах.

— Какво, да не би да съм дете! — извикал той. — Мене ме е срам да нося тези стомнички, дайте ми други, по-големи!

Донесли му два огромни казана. Чукнал ги той един в друг и ги стрил на прах.

Домъкнали му два меха от биволска кожа, по хиляда ведра единият. Метнал ги Злочестника на рамо и тръгнал за жива вода.

Видели го двата бивола, спуснали се към него — още малко и ще го смажат. Хванал ги Злочестника за рогата и навел главите им към земята.

После изтръгнал цял явор и направил от него ярем за биволите. Извил две други дървета, завързал с тях напълнените с жива вода мехове и накарал биволите да ги влачат след себе си. Съобщили на царя:

— Злочестника се върна жив и здрав. Впрегнал е биволите и с тях е докарал жива вода.

Погледнал царят биволите и едва не се пръснал от яд.

— Аз едва изхранвам този Злочестник, а сега и биволите ли да храня? Кажете му да ги пусне!

Свалил Злочестника ярема от биволите, ударил ги веднъж-дваж с тояга по слабините и ги пуснал.

— Вървете си и си живейте на воля.

А царят продължил да мисли къде да изпрати Злочестника и как да го погуби.

Имало на едно място нива. Тя била на Илия Гръмовержец. Нивата била голяма — сто дни работа имало на нея. Заградена била с ограда, а вътре — цялата засята с пшеница. Царят заповядал на Злочестника:

— Откарай моето стадо овце да попасе в нивата на Гръмовержец Илия.

Подкарал Злочестника овцете към нивата. Пуснал ги вътре, а сам легнал и заспал.

Погледнал Илия и що да види — плъзнали из нивата му овце и пасат ли, пасат житото. Пратил той градушка. Заудрял град, всички клони на буките окършил, избил цялото стадо. Само една овца се скрила под един храст и така се спасила.

А Злочестника гладник спи и хич не иска да знае.

Гърми, трещи Илия, не може да разбуди гладника. Разсърдил се той, слязъл на земята, нахвърлил се върху гладника и го притиснал към земята.

Чак тогава се събудил Злочестника, сграбчил Илия, тръшнал го на земята и седнал отгоре му.

— Пусни ме! — помолил се Илия.

Гладникът не го пущал.

— Пусни ме! — повторил Илия.

— Ще те пусна, ако ме благословиш да не ям толкова — казал Злочестника гладник.

Благословил тогава Илия Злочестника да се насища с половин хляб, половин кило месо и половин кана вино. Злочестника пуснал Илия.

Сега вече той можел да иде при баща си и майка си — не се страхувал, че ще ги подяде.

Отишъл, поживял при тях, ала му станало скучно в къщи. Дощяло се на момъка да отиде да повоюва, силата си да изпита.

Речено-сторено. Тръгнал той. Вървял, що вървял, изминал това царство и навлязъл в друго.

Гледа — насреща му иде змей и носи цяла планина, като че ли топка държи в ръцете си.

Спрял се Злочестника и попитал:

— Къде си понесъл тази планина?

— Отивам да изпитам силата на Злочестника гладник, който живее у царя.

Грабнал Злочестника планината, засилил се и я прехвърлил през три планини.

— Е, брат ли искаш да ти стана, или слуга? — попитал той змея.

— Брат — отвърнал змеят.

Побратимили се те и тръгнали заедно.

Вървели, колкото вървели, гледат — друг змей носи планина, два пъти по-голяма от тази, която носел първият змей.

— Къде бързаш, приятелю, и защо мъкнеш тази планина, когато на мене и колчанът ми тежи? — казал Злочестника.

— Отивам да изпитам силата на Злочестника гладник, който живее у царя.

Грабнал Злочестника планината, засилил се и я запратил през две планини.

— Брат ли искаш да ти стана, или слуга? — попитал той змея.

— Брат — отговорил змеят.

Побратимили се те и тръгнали заедно.