«Приказка за ловеца и за големия орел»

— Това е баща ми — казала девойката и се обърнала. Гледа — двама души са. — И майка ми е с него. Сега вече не можем се отърва.

Превърнала се девойката на бездънно езеро, а момъкът — на патица.

Приближили се змеят и жена му, гледат — пред тях блести езеро, а в него плува патица. Навела се жената на змея и започнала да пие водата на езерото — цялото езеро искала да пресуши. Почнал да пие и змеят. Пили, пили, докато се пръснали.

Превърнало се езерото пак на девойка, а патицата — на момък, прегърнали се двамата и се целунали от радост. После възседнали конете на змея и жена му и отишли при бащата на момъка.